Решение № 2064 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във връзка със Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./ и Правилника на прилагане на ЗТСУ /ППЗТСУ отм./. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението на Министерство на вътрешните работи /ГД ПБЗН - МВР/, представлявана от директора, чрез процесуалния му представител юрк. Вълчев, срещу решение 720 от 06.07.2023г., постановено по адм. дело 315/2023г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед РД 01 45 от 20.01.2023г. на Кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "едноетажна постройка с идентификатор 48619.504.36.2, находяща се в ПИ идентификатор 48619.504.36 по кадастралната карта /КК/ на гр. Царево. С решението ГД ПБЗН МВР е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че е неправилен извода на съда за коректно определен адресат на заповедта, като посочва, че е подменил страните по делото, тъй като адресат на оспорената заповед е ГД ПБЗН Бургас, която е самостоятелно юридическо лице, за която излага съображения, че неправилно е посочена като титуляр на предоставени права на управление на наредения за премахване обект. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив посочва такива, като твърди, че съдът в оспореното решение е дописал заповедта, включително с излагане на съображения за обстоятелствата по § 16 ПР на ЗУТ. Посочва и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че неправилно в решението е посочено, че приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/ не е оспорена, като напротив посочва, че същата е оспорена в частта й по заключението по т. 2, като е поискано да бъда задължено трето лице, неучастващо в производството, а именно община Царево, да представи съдържащи се в него документи от значение за спора. Посочва, че в тази връзка необосновано съдът е отхвърлил това доказателствено искане, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Иска оспореното решение да бъде отменено и съответно да бъде отменена оспорената заповед, а алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Царево, чрез процесуалния си представител адв. Николов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, без допуснати нарушения на административно производствените правила, в съответствие с изискването за форма и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като за него е налице издадена виза за проектиране от 04.04.1994г.и е извършен въз основа на издадено разрешение за строеж 13 от 06.04.1994г. и протокол за даване на строителна линия от 11.04.1994г. Във връзка с приетите по делото писмени доказателства и като ги е обсъдил в цялост, включително и приетата по делото СТЕ, съдът е достигнал до извод, че нареденият за премахване строеж е разрешен за изграждане по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./. Приел е обаче, че към настоящия момент строежът макар и изграден въз основа на разрешение за строеж е незаконен, тъй като е приложим § 50а ал. 1 от ЗТСУ /отм./, като по силата на тази разпоредба разрешението за строеж е загубило правното си действие след 19.01.2001г. Приел е, че строежът не е получил траен градоустройствен статут, което би позволило запазването му, тъй като е посочил, че не са били изпълнени процедурите по § 17 от ДР на ЗУТ. Посочил е, че това е така, тъй като от събраните доказателства се е установило, че за района и имота, в който се намира строежа няма одобрен застроителен план, по който да е предвидено запазването му, тъй като за имота и района има одобрен само един план със заповед от 25.06.1986г. на Окръжен народен съвет гр. Бургас, с който е одобрен кадастрален регулационен и застроителен план на община Царево, като обаче наредена за премахване постройка не е обхваната от застроителния план по тази заповед. Поради това е приел, че обектът е подлежащ на премахване като временен строеж, който не е получил траен градоустройствен статут и доколкото е такъв, изграден с разрешение за строеж, то по отношение на него не са приложими разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ. Въпреки това е изложил съображения и за това, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на приложимия спрямо него предвид периода на изграждане § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са изпълнени изискванията на тази разпоредба, а именно не са представени доказателства същият да е бил деклариран по предвидения в разпоредбата ред. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Бургас не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, като даденото заключение е обсъдено с всички събрани в хода на производството доказателства, дадени са указания за представяне на относими към спора доказателства, като е положени и служебно усилие от съда за събирането им. Неоснователно е възражението в касационната жалба и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно това, че съдът не се е произнесъл по молба за събиране на доказателства, намиращи се в трето неучастващо по делото лице, тъй като видно от доказателствата по делото съдът се е произнесъл по отправените искания по чл. 192 ГПК, като е оставил без уважение искането за събирането на целите преписки по издаването на представените по делото АЧДС като неотносими към спора, като определенията, с които е отказано събирането на поискани доказателства са мотивирани и съответни на предмета на правния спор. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Видно от същата е издадена на правно основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, която норма касае премахването на незаконни строежи, като така посоченото правно основание съответства и на фактическите основания за издаването й. Неоснователно е и възражението за неправилно посочен адресат на заповедта. Напротив съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд в тази насока, а именно, че като адресат на заповедта е посочено лицето, което има права за управление на имота съобразно представения акт за частна държавна собственост 10556 от 02.12.2021г., а именно ГД ПБЗН, а посочването в заповедта с тире след това Бургас, не е основание да се приеме, че е налице погрешно посочен адресат, тъй като съобразно устройствения правилник на МВР Главната дирекция ПБЗН е една, а са налице териториални поделения, който обаче не са главни дирекции, а са Регионални дирекции ПБЗН със съответно район на действия. В случая и оспорването е направено от адресата на заповедта, а именно Главната дирекция ПБЗН, т.е. не е налице неяснота в адресата, който е определен съобразно законовите правила. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че спорният строеж е изграден въз основа на издадено РС 13 от 06.04.1994г. като временен строеж по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) /неправилно посочено в РС по чл. 120 ЗТСУ, както и първоинстанционният съд е констатирал/. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че към момента процесния строеж е незаконен, тъй като представлява временен строеж, по отношение на който издадените строителни книжа са обезсилени по право, считано от 19.01.2001г., по силата на законовата разпоредба на § 50а, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (ДВ бр. 124/1998г., отм.), във връзка с § 6а от ПЗР на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998г. отм.), т. е. строежът е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съответни на закона са и другите изводи на АС гр. Бургас за това, че спорният строеж не е получил траен градоустройствен статут, тъй като не са изпълнени процедурите по § 17, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, което прави невъзможно запазването му като временен строеж, тъй като по делото не са представени доказателства за провеждането на такива процедури в сроковете, посочени в тази разпоредба, въпреки дадените в тази насока указания от съда с изрични определения. Обосновани и законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежа подлежи на премахване, поради това, че не е "търпим", в хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по изложените в решението на АС гр. Бургас мотиви, които на основание чл. 221 ал. 2 АПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения оспореното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за строени пред настоящата инстанция разноски, следва да бъде уважено.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,