Решение № 8221 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2014 г.

Решение № 8221 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Атанас Иванов Иванов, чрез адвокат Георги Дограмаджиев, срещу решение № 172 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 200/2013 г. на Административен съд Ямбол с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи претенцията му изцяло, ведно с направените разноски по делото. Ответникът Министерството на отбраната на Република България, чрез процесуалния представител юрисконсулт Атанасова, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен предявения от Атанас Иванов Иванов иск против Министерството на отбраната на Република България за заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпяни неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите на Министерството на отбраната, изразяващо се в неиздаването на съответни административни актове, с които да му бъде отказано участие в две задгранични мисии, довели до влошаване на здравословното му състояние. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизвоствените правила. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че Атанас Иванов Иванов е изпратен на двете мисии в Афганистан през 2007 г. и 2012 г., при спазване на действуващата нормативна уредба. Със заповед № ОХ - 714/18.11.2007 г. на Министъра на отбраната с т. 3.40, на основание чл. 125, т. 2 и т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България / ЗОВДРБ (отм.) и чл. 106, ал. 6 от Правилника за кадрова военна служба (отм.), той е освободен от заеманата длъжност, назначен е във временния задграничен щат № В - 2194 и е командирован в Афганистан за период с продължителност до 6 месеца. По аналогичен начин е извършено изпращането му на втората мисия със Заповед № ОХ - 201/19.03.2012 г. на Министъра на отбраната. В случай, че жалбоподателят е считал, че предвид заболяването му, не е следвало да бъде изпращан на мисия зад граница, той е могъл да оспори законосъобразността на посочените заповеди, но не го е сторил. Ако са настъпили претендираните неимуществени вреди, то те са в резултат на административни актове, които обаче не са отменени по надлежния ред. Твърдението, че е налице "незаконосъобразно бездействие на административни органи на Министерството на отбраната във връзка с осъществяваната от тях административна дейност, а именно неиздаването на съответни административни актове, с които на Атанас Иванов Иванов да бъде отказано участие в двете задгранични мисии" е недоказано. Поради липсата на първата от кумулативно предвидените законови предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, правилно е прието, че искът следва да бъде отхвърлен със законните последици. От изложеното е видно, че оспореното решение не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,