Решение № 11467 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2009 г.

Решение № 11467 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив против решение № 337/18.03.2009 г. на Пловдивски административен съд - Първо отделение, III състав, постановено по адм. д. № 2258 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен РА № 1600 - 801078/29.08.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № 828191/27.10.08 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 767/31.10.2008 г. на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Калиста М" ООД - гр. Пловдив за данъчен период м. 05.2007 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 19 861, 22 лв., по фактури издадени от "Пели 2002" ЕООД, "Бул - Н" ЕООД и "Оскар Хон" ООД. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 770 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В жалбата се твърди, че не са събрани доказателства за реалността на доставките. Без значение е последващата реализация на стоките, не било доказано че "Калиста М" ООД е получило кожите именно от процесните доставчици, съдът трябвало да кредитира декларациите на предходните доставчици - физически лица, липсват доказателства от които да е видно, че наетите обекти реално са експлоатирани за обработката на кожите, както и че стоките са транспортирани. Доказателствата не установяват прехвърляне правото на собственост по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а оттук и че не е налице данъчно събитие. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Калиста М" ООД е оспорил жалбата чрез доводи, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание от адв. Павлова. Представя оборотна ведомост за м. 05.2007 година. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба във връзка с доставката от "Оскар Хон" ООД. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. За да отмени РА, поправен с ревизионен акт № 828191/17.10.08 г., Административен съд - Пловдив е установил следното: В хода на ревизията не е признато правото на данъчен кредит в размер общо на 19 861, 22 лв., на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6 от ЗДДС поради констатирана липса на доставка на кожи за м. 05.2007 г. по фактури, подробно описани в решението и издадени от "Пели 2002" ЕООД, "Бул - Н" ЕООД, "Оскар Хон" ООД. Извършени са насрещни проверки, приобщени са доказателства от досието на "Калиста М" ООД. Ревизиращите органи са обосновали констатациите си за липса на облагаема доставка между преките доставчици и "Калиста М" ООД по следния начин: За "Пели 2002" ЕООД и "Бул - Н" ЕООД липсват доказателства относно наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост, не е установен произхода на стоката. За "Оскар Хон" ООД отказът е обоснован само с неустановения произход на кожите. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил следните изводи: Събрани са доказателства, установяващи прехвърляне правото на собственост върху стоките от преките доставчици на "Калиста М" ООД, съставляващо доставка на стока по смисъла на понятието, вложено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.). Такива доказателства са приемо - предавателни протоколи, както и доказателствата за съхранение, транспортиране, обработка, последваща реализация и износ на стоките. Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, отменяща поправения ревизионен акт относно доставките от "Пели 2002" ЕООД, "Бул - Н" ЕООД както и в частта за разноските за сумата от 748 лева. Решението е неправилно относно доставките от "Оскар Хон" ООД и в частта за разноските за сумата от 22 лв., представляваща разлика между присъдените разноски в размер на 770 лв. и дължимите разноски в размер на 748 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Законът не обвързва това право с начисляване на данъка от доставчика. Според текста на чл. 68, ал. 2 от закона, правото на данъчен кредит възниква когато данъкът стане изискуем, на датата, на която се прехвърля собствеността - чл. 6 и чл. 25 от действащия ЗДДС. Предпоставките на правото на данъчен кредит са регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 от новия закон, а ограниченията - в чл. 70 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 70, ал. 5 не се съдържа легална дефиниция на понятието за "неправомерно начислен данък". По аргумент за противното следва да се приеме, че данъкът е неправомерно начислен, когато това е станало в нарушение на императивни законови текстове. Доколкото наличието на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно предвидено условие за възникване правото на данъчен кредит във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то правилно административният съд е подложил на преценка въпроса за реалността на доставките от преките доставчици. Произходът на стоката сам по себе си и при предишната законодателна уредба не бе предвиден като отделно основание за непризнаване на данъчния кредит. Твърдението на касатора, че прекият доставчик "Оскар Хон" ООД не е прехвърлил изобщо собствеността върху стоката на "Калиста М" ООД, е основателно. В РД и в потвърждаващото решение на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е записано, че чрез представените от доставчика складови разписки за покупка на кожи ЕРД от физически лица се цели да се докаже произхода и заплащането на кожи, без те да са закупени от различни физически лица. Допълнено е, че не е налице извършване на доставка на кожи между прекия доставчик и физическите лица по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно дружеството не е разполагало с количествата кожи, фактурирани на "Калиста М" ООД. В този смисъл констатациите, че "Оскар Хон" ООД притежава необходимата обезпеченост са ирелевантни, доколкото спорът е бил за придобиването на кожите от физическите лица - единствени предходни доставчици на прекия доставчик. На физическите лица са извършени насрещни проверки, при които е констатирано, че за продажбите са съставяни складови разписки. Лицата, обаче собственоръчно са декларирали, че не са продавали кожи ЕРД на "Оскар - Хон" ООД или че продаденото количество е по - малко. Данните от декларациите са оформени в ПНП, с което е спазено изискването на чл. 57, ал. 5 от ДОПК. Събирането им по предвидения законов ред не дава основание на съда да игнорира декларациите на физическите лица. По делото липсват убедителни доказателства за транспортиране на стоките и за предаването им. Поради това решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, отменящо актовете за отказаното право на данъчен кредит в размер на 940, 02 лв. по фактури № 16/04.05.07 г. и № 17/18.05.07 г., издадени от "Оскар Хон" ООД. Относно доставките от "Пели 2002" ЕООД са събрани доказателства във връзка с материалната база и придобиването на стоките. Предходен доставчик е "Ди ви трейд 2003" ЕООД, установен по време на насрещната проверка и чрез присъединените доказателства. Съдът е обсъдил представения договор за наем на складово помещение, формулирайки мотиви които се споделят от настоящия касационен състав. Транспортът е извършен от "Пели 2002" ЕООД, което дружество е закупило с фактура № 69/31.03.06 г. товарен автомобил "Мерцедес". Липсата на договор с нотариално заверени подписи не опровергава противен извод, доколкото е установено че в случая автомобилът фигурира, като ДМА в оборотната ведомост на прекия доставчик. С касационната жалба се оспорват за пръв път пътните листа, което е недопустимо. Не се коментират в тази връзка релевантните доказателства за назначени лица, като шофьор по трудов и по граждански договор. По отношение на доставчика "Бул - Н" ЕООД в доклада за проверка по делегация и прилежащият му протокол е отразено, че дружеството разполага с наета складова база, находяща се в с. Казичене, ул. "Цар Борис III" № 67, Промишлена зона, където е открит представител на търговеца. Към момента на проверката е констатирано съхранението на кожи от доставчика. Посочените констатации кореспондират с данните от неоспорените приемо - предавателни протоколи. В горния смисъл е неоснователно оплакването на касатора, че за ревизирания период "Калиста М" ООД е извършило ВОП от Гърция и Италия, без да реализира стоки придобити от преките си доставчици. Обосновани са изводите на административния съд, че кожите които "Калиста М" ООД е закупило от "Пели 2002" и от "Бул - Н" ЕООД са предмет на последваща обработка от "Сигмар" ООД през м. 05.2007 година. Последващата обработка е доказана освен с представените фактури и чрез включването им в процесния РА, в който не са направени корекции на декларирания от дружеството данък и ползвания данъчен кредит по доставките от "Сигмар" ООД. Решението на административния съд в тази част не е засегнато от отменителни основания и трябва да бъде оставено в сила. За касационното производство съдът присъжда на дружеството разноски в размер на 130 лв., съразмерно на защитения интерес. Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в производството пред ВАС директорът на Д "ОУИ" - Пловдив не е защитаван и представляван. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение