Решение № 11840 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2009 г.

ВАСПетчленен състав12.10.2009 г.докладчик Дима Йорданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 8.04.2009 постановено по адм. д. № 15118/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11840 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 8.04.2009 г. постановено по адм. д. № 15118/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация "ООД гр. Русе срещу решение № 341/5.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 00573/5.04.2006 г. за заустяване на отпадъчни води на река Дунав, на основание чл. 78, ал. 1 от Закон за водите (ЗВ) като неоснователна . Срещу решението е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация " ООД - Русе с наведени оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът министър на околната среда и водите чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на същото. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на Върховния административен съд, седмо отделение е приел за законосъобразно, решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание - чл. 52, ал. 1, т. 2, б "зз" вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за съответствие на оспорваното решение със закона. Установено е било от доказателствата по делото, че от касатора "Водоснабдяване и канализация " ООД гр. Русе е задвижена процедура за продължаване на разрешително № 00573/5.04.2006 г. за заустяване на отпадъчни води на река Дунав. Крайният срок за водоползване посочен в разрешителното е 05.04.2009 г. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 т. 1 от ЗВ молба за продължаване на срока на действие на разрешителното се подава пред органа, който го е издал, не по- късно от 6 месеца преди изтичането му. След като молбата на законния представител на титуляра за продължаване на на разрешителното е внесено в деловодство на МОСВ на 15.10.2008 г. вместо преди 5.10.2008 г., когато изтича преклузивния срок по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗВ законосъобразно административния орган е отказал неговото продължаване. По делото липсват съответните на закона доказателства за срочност на молбата за продължаване на срока въпреки дадената от съда възможност, поради което законосъобразно административния орган е отказал неговото продължаване, както обосновано е прието. Датата на изходящия номер на дружеството 3.10.2008 г. върху придружителното писмо до административния орган не може да наведе на извод различен от приетия за наличие на просрочие на срока. Неспазването на срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ води несъответствие с необходимите условия, при които да бъде продължен срока на действие на издаденото разрешително, а от тук и до невъзможност за компетентния орган да продължи срока на действие на последното с оглед императивния характер на нормата. Административният орган продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ - чл. 78, ал. 2, т. 1 с. з . При така възприетата фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговата незаконосъобразност е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират с събраните и обсъдени доказателства по делото и за изградени въз основа на установените фактически обстоятелства и закона. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия

Цитирани разпоредби

1