Решение № 348 от 14.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 850/2013 г.

Решение № 348 от 14.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 850/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по жалба, именувана "въззивна", от подсъдимия Д. И. М. против "присъда № 96 от 18.IV.2012 г." на Софийския апелативен съд. В жалбата се твърди наличието на допуснати от апелативния съд "груби" процесуални нарушения: "категорично" противопоставяне между назначените и изслушани "балистична и съдебно-медицинска експертизи"; процесуално незаконосъобразно кредитиране показанията на "потърпевшите", което, предвид обстоятелството, че освен свидетели, те са конституирани като частни обвинители, е "само по себе си недопустимо"; неправилно приемане липсата на родствена връзка между свидетелката И. Н. и пострадалите, след като родителите им са "кумове на свидетелката". Сочи се в жалбата, че изброеното е "само малка част от допуснатите груби процесуални нарушения", а останалото ще бъде представено "подробно...в писмен вид в съдебно заседание". В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата. Защитникът набляга върху ненамирането на оръжието на престъплението, както и върху липсата на следи от стрелба с огнестрелно оръжие върху дрехите и тялото на подсъдимия. В писмената си защита подсъдимият оспорва още доказателствения анализ на въззивния апелативен съд и липсата на преки доказателства, извън казаното от пострадалите, той да е автор на престъплението, за което е обвинен и осъден. С представена в съдебното заседание молба иска да бъде оправдан или делото да се върне "за ново следствие". Искането на защитника е за ново разглеждане на делото в първата инстанция. Устно и в писмени бележки, повереникът на пострадалите иска оставяне на въззивното решение в сила, каквото заключение дава и представителят на ВКПр. ВКС установи: С присъда № 96 от 18.IV.2012 г. по нохд № 14/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, Д. И. М. е признат за виновен в това, че на 17.ХII.2010 г. в [населено място], действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и със средство, опасно за живота на мнозина, е направил опит чрез огнестрелно оръжие кал. 6.35 мм, неустановено по вид и модел, умишлено да умъртви 39-годишния И. Д. А. и 37-годишния му брат В. Д. А., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4,6 и 12 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На пострадалите И. и В. А. са присъдени по 30 000 лв. за възмездяване на причинените им неимуществени вреди. С решение № 473 от 25.I.2013 г. по внохд № 710/2012 г. на Софийския апелативен съд, горната присъда е изменена с оправдаването на М. да е извършил престъплението и със средство, опасно за живота на мнозина. Жалбата на подсъдимия, която, по арг. от чл. 346, т. 1 НПК, е допустимо да бъде разгледана като насочена не срещу първоинстанционната присъда, а срещу въззивното решение, е неоснователна. Неоснователно е оспорването от подсъдимия, той да е извършил престъплението, за което е осъден. В обясненията си пред първоинстанционния съд М. е твърдял, че при физическото стълкновение между него, пострадалия В. А. и свидетеля А.. А., станало в отсъствието на пострадалия И. А., В. А. се е самозастрелял с държания от него, В. А., пистолет. Това твърдение въззивният съд е подложил на проверка и го е отхвърлил, обосновавайки се със заключението на назначената в тази инстанция експертиза /л. 87-88 от възз. д./. Втората версия, свързана с авторството на престъплението, е приписването му на "А. Б.". В "заявление" до въззивния съд /л. 45-46 от възз. д./ подсъдимият е поддържал, че лице с това име е присъствало на конфликта между него и "братя А." - твърдението е в противоречие с първата поддържана версия относно участниците с включването вече и на И. А. - и с цел да "сплаши" последните "по някакъв начин произвежда тези фатални изстрели". В проведеното пред въззивния съд на 11.ХII.2012 г. съдебно заседание предложената втора версия не се поддържа, името "А. Б." по никакъв повод не се споменава, присъствието на местопрестъплението на лице с такова име не е установено от никой от свидетелите, а и подсъдимият не го е сочил в обясненията си /л. 204-206 от първ. д./. Третата версия е сега предложената в писмената защита, на с. 4 от която М. вече не твърди нито В. А. да се е самозастрелял, нито "А. Б." да е застрелял двамата братя, а че "инспирирано от пострадалите, с умишленото или неумишленото сътрудничество на техните близки", се цели "да бъде скрит или защитен истинският извършител на деянието". По въпроса за авторството на деянието и двете предходни инстанции обстойно са анализирали установените факти. Въззивният съд, по-специално, макар да се е съгласил с фактическата обстановка, приета от първата инстанции, сам е направил подробен преглед на доказателствения материал, обсъдил е показанията на всеки свидетел и след съпоставка с показанията на другите свидетели е изложил убедителни и логични мотиви, защо и за коя част от показанията им счита едни свидетели за обективни, а други-не. Обосновано е защитена истинността на показанията на двамата пострадали относно това, кой, с какво оръжие и при какви обстоятелства е причинил нараняванията им. Със същата обоснованост са отхвърлени като защитни и необективни твърденията на подсъдимия, че не той, а неизвестно-вече-кой е прострелял братята И. и В. А. Свързаното все с авторството на престъплението възражение неоснователно се опира още на: фактът, че оръжието на престъплението не е намерено, след като видът му е установен; на липсата по дрехите и тялото на подсъдимия на следи от стрелба с огнестрелно оръжие, причината за която липса е изяснена в първата инстанция от експерта Г. М. /л. 174 от първ. д./; на несъществуващи противоречия в експертното заключение на М. /на същото място/ относно разстоянието, от което са произведени изстрелите-от близка дистанция, до 0.50 м, към И. А. и от 0. 80 до 1.50 м към В. А. в зависимост от броя на намерените по дрехите им в областта на проникващите наранявания капсулни микрочастици. Доводите срещу авторството на подсъдимия се изчерпват с твърдението /което можело, но не било проверено при досъдебното и съдебни разследвания/, че никога не е притежавал разрешително за каквото и да било оръжие, а след като не е имал разрешително, не е имал и оръжие, с което да извърши престъплението. Такава проверка действително не е била вършена, нито е била нужна за доказване на факта, че М. е прострелял двамата пострадали с късоцевно огнестрелно оръжие, без значение свое или чуждо, законно притежавано или не. Не е допуснато процесуално нарушение при ценене показанията на Е. Н. като свидетел, ненамиращ се в каквито и да било отношения с някоя от страните по делото, след като наличието на такива отношения, "кумство" с пострадалия И. А., е посочено от свидетелката още при снемане на самоличността й, отразено в съдебния протокол за проведеното в първата инстанция на 15.II.2012 г. съдебно заседание /л. 126, гърба, от първ. д./. Не е процесуално нарушение, още по-малко пък "недопустимо", да се обсъждат наравно с показанията на останалите свидетели и тези на пострадалите, независимо от участието им в процеса още като частни обвинители и граждански ищци. Последното налага единствено по-внимателно вглеждане в казаното от тях, каквото внимание, впрочем, е било необходимо и приложено от съдилищата не само към показанията на И. и В. А., но и към болшинството от останалите свидетели, които-с изключение на разпитаните полицейски служители, двете поемни лица, присъствали при огледа на местопроизшествието и кмета на [населено място]-са в родствени, по произход и сватовство, и/или приятелски отношения било с подсъдимия, било с пострадалите. С оглед на дотук казаното, изчерпващо възраженията на подсъдимият и защитникът му срещу обжалваното въззивно решение, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС