Решение № 80 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2016 г.

Решение № 80 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на С. П. Л. срещу решение № 126/06.06.2016 г., постановено по в. гр. д. 504/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните поставени въпроси: "1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК; 2.Кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; 3.Следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК. " ВКС, в настоящия състав, дава следния отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване: ВКС е формирал задължителна практика и по трите поставени въпроси. Фактическата раздяла е правно понятие, което има следното съдържание: раздялата е окончателна, трайна и продължителна, прекъснала е всички емоционални, икономически и лични отношения между съпрузите, имотът не е придобит с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Определението на това понятие е дадено с т. р. 35-71-ОСГК и е потвърдено с решение по чл. 290 ГПК № 43-13-II ГО. Отговорът на първия поставен въпрос е, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните/р. № 546-10-III ГО/, което в случая означава съдът, въз основа на доказателствата по делото, да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от състава на фактическата раздяла- дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Отговорът на втория поставен въпрос е, че имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла е индивидуална собственост на придобилият го съпруг /р. № 43-13-II ГО/. Без правно значение е обстоятелството дали имотът е придобит скоро след раздялата. Правно значение имат осъществилите се факти от състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснала ли е всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите и дали придобиването на имота е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Отговорът на третия поставен въпрос е, че търговските отношения между съпрузите са без правно значение за квалификацията на понятието фактическата раздяла. Семейните икономически отношения са свързани с общото живеене на съпрузите, с полагането на общи усилия за задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие. Търговските отношение имат за цел реализиране печалба за търговеца, поради което не могат да се квалифицират като семейни имуществени отношения /в този смисъл е т. р. 2-2001- ОСГК, което е запазило значението си и за СК от 2009 г., поради еднаквост на хипотезите на чл. 21, ал. 1 СК и чл. 19, ал. 1 СК отм./. ВКС, в настоящия състав, намира следното по наведените касационните основания в подадената от С. Л. касационна жалба: Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 21, ал. 4 СК и е приел, че съпрузите не са били във фактическа раздяла, страните не са заявили това обстоятелство по бракоразводното дело, имотът е бил придобит много скоро след раздялата между съпрузите и те са били запазили търговските си отношения през целия период до прекратяването на брака. Решението на въззивния съд е необосновано и неправилно и следва да се касира. То е в противоречие с дадените по- горе отговори на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване. ВКС, в настоящия състав, намира следното по съществото на спора: Страните по делото С. Л. и Н. Л. са сключили граждански брак на 22.07.1984 г., който е бил прекратен с влязло в сила решение № 197/07.11.2014 г. на Плевенски районен съд на основание чл. 50 СК. Ищцата С. Л. е напуснала семейното жилище в [населено място] в началото на месец март през 2004 г. и оттогава не се е връщала в него. Ищцата е живяла временно в офиса на магазин в [населено място] след раздялата до 14.07.2004 г., когато е купила процесното жилище в [населено място], където се е пренесла да живее и до настоящия момент. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите Р. Х., Д. Д. и Д. Г. и не са оспорени от ответника. Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че страните са запазили икономическите си отношения, тъй като и след раздялата до настоящия момент извършват съвместна търговска дейност в магазина в [населено място]. Ищцата и ответникът са направили волеизявления пред бракоразводния съд, че са във фактическа раздяла и не могат да живеят заедно, който факт се установява от мотивите към приложеното по делото съдебно решение по чл. 50 СК. Ответникът не е имал представа за вида на жилището и преддоговорните отношения на ищцата с продавача, което обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Р. Х. и Д. Д., както и от категорично опроверганите твърдения на ответника в отговора на исковата молба, че жилището е купено "в груб строеж" с предварителен договор и цената е платена преди раздялата. Предпоставките на чл. 21, ал. 4 СК са налице, тъй като процесният имот е придобит от ищцата по време на трайна, продължителна и окончателна фактическа раздяла, продължила повече от 10 години, която изключва съвместния принос. Фактическата раздяла е прекъснала всички духовни, лични и икономически отношения между страните, тъй като съпрузите не са живеели заедно, имотът не е придобит с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството /ищцата е живеела в офиса на фирмата и е имала належаща жилищна нужда, а ответникът дори не е знаел какъв имот и на каква цена е купила ищцата/. Покупката на имота скоро след раздялата и съвместната търговска дейност между съпрузите са обстоятелства без правно значение, съгласно отговорът на поставените правни въпроси, даден в началото на мотивите към решението. Искът по чл. 21, ал. 4 СК е основателен и следва да се уважи. Съгласно изхода на спора, съдът присъжда на ищцата, направените разноски и за трите инстанции, представляващи следното: платени държавни такси в размер на 489,56 лв. за първа инстанция, 244,78 лв. за втора инстанция и 244,78 лв. за касационна инстанция, платен адвокатски хонорар в размер на 1600 лв. за първа инстанция, 1100 лв. за втора инстанция и 600 лв. за касационното производство, платен депозит за вещо лице в размер на 350 лв.. Воден от горното, ВКС