Решение № 14542 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2018 г.

Решение № 14542 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски служител в 09 РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И., против решение № 7385/6.12.2017 г. по адм. д. № 7700/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Представя нови писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответната страна А. Х., чрез процесуален представител адвокат И. И., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7385/6.12.2017 г. по адм. д. № 7700/2017 г. по описа на Административен съд София - град по жалба на А. Х. е отменена заповед за задържане на лице № 972/30.05.17 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че въпреки наличието на посочено в нея фактическо основание (при наличие на данни за извършено престъпление по ДП № 1021/17 г. ) и посочено правно основание (чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), заповедта се явява немотивирана и издадена при липса на посоченото в нея фактическо основание. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Въз основа на установените факти съдът приема, че позоваването в заповедта за задържане на А. Х. на ДП № 1021/2017 г. не отговаря на законовото изискване за изложение на фактическите основания за издаването й, което от своя страна се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й. Настоящият съдебен състав счита тези изводи на съда за неправилни. С разпореждане от 29.11.2017 г. съдът е дал указания на издателя на акта да ангажира доказателства, че към момента на задържането е имало данни, че лицето има съпричастност към конкретно престъпление, поради което му наказва да представи копие от ДП № 1021/2017 г. или справка от хода му към момента. В изпълнение на дадените указания в хода на съдебното обжалване пред първата инстанция е представена именно изисканата от съда справка за хода на досъдебното производство от 14.11.2017 г., която съдържа информация за обстоятелствата, довели до задържането на А. Х.. Същата има данни, че същата е изготвена след получаване на разрешение от наблюдаващия делото прокурор от СРП. Тези факти са достатъчни да мотивират извода, че в конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането й. В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като фактите административният орган е установявал съобразно указанията на съда. Изложеното не променя крайния извод, че решението следва да бъде оставено в сила, тъй като заповедта за задържане на А. Х. е постановена в нарушение на целта на закона. Задържането до 24 часа по ЗМВР съставлява административна принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на тези органи по разкриване и разследване на престъпленията. По-конкретно мярката е установена с оглед улесняване действията на компетентните органи по установяване самоличността на лицата, за които са налице данни за съпричастност към деянието, както и с оглед предотвратяване на възможността същите да се укрият и възпрепятстват действията по разследване. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. Установено е по делото, че лицето А. Х. е задържан за 24 часа на 30.5.2017 г. за деяние извършено на 20.5.2017 г., като няма данни лицето да е правило опит да се укрие, имало е яснота за самоличността му. След като към момента на задържането Х. с установена самоличност, не е имало данни, които да обосноват опасност от укриването му, а предполагаемото инкриминирано деяние е извършено в 10 дни преди това, принудителното задържане не е допринесло за постигане целите на принудителната административна мярка. Представлява акт на неоснователна принуда върху непълнолетно лице чрез лишаването му от свобода за 24 часа. С тези правни изводи, решението следва да се остави в сила, като правилно по своя резултат. При този изход на делото е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение