Решение № 206 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2009 г.

Решение № 206 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.), във връзка с § 5 ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 317/11.5.2009 г. по адм. д. № 1892/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 583/14.9.2005 г. на ТДД - Добрич в частта за непризнат данъчен кредит 29 264, 07 лв. с начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против ДРА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Агро-ден" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 583/14.9.2005 г. на ТДД - Добрич в частта за непризнат данъчен кредит 29 264, 07 лв. с лихви. Ревизията обхваща периода 24.10.2002 г. - 31.3.2005 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, овластен по ДПК (отм.). С ДРА не е признат данъчен кредит по фактури на ЕТ "Денеб-ГД-Георги Денев", "Агросервиз" ООД, "Кейз" ООД и "Коопас-стеб" ООД за доставка на царевица и пшеница на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчиците не са регистрирани по чл. 23, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно и на основание чл. 23 ал. 2 от същия закон нямат право да извършват сделки за търговия със зърно, поради което сделките по фактурите са нищожни и не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Вещото лице е дало заключение, че в счетоводствата на "Кейз" ООД и "Коопас-стеб" ООД доставките са отразени по прихода и разхода, а в счетоводствата на ЕТ "Денеб-ГД-Георги Денев", "Агросервиз" ООД не е извършена проверка от вещото лице. Съдът е приел, че липсата на регистрация на доставчиците по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не води до нищожност на сделките по доставката на зърнените култури. Съдът е приел, че по делото не е спорно размяната на насрещни престации по фактурите между страните по доставките, както и изпълнението на останалите предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. С факта на издаване на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, за продажба на родово определени вещи не е необходима писмена форма за действителност и доказване на сделката. Обявяването на сделките за нищожни не може да се извърши от данъчните органи. Приел е също, че за целите на данъчното облагане е от значение размяната на насрещни престации между страните по сделката, липсата на регистрация по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не е основание да не се признае данъчния кредит, след като са изпълнени останалите изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата, събрани по делото, но е описана непълно. Вещото лице е дало заключение, че по фактура № 129/30.11.2004 г. на "Кейз" ЕООД в размер 18 200 лв и по фактура № 25/26.11.2003 г. на "Коопас-стеб" ООД в размер 5620 лв. е начислен в счетоводствата на доставчиците, доставките са отразени по прихода и разхода. Изводът на съда, че в производство пред него не е имало спор по осъществяване на доставките е правилен. Правилно съдът е приел, че липсата на регистрация по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не води до нищожност и липса на доставки по спорните фактури, ако са извършени насрещни престации по тях. Едва в касационната жалба се оспорва осъществяването на доставката, без да е посочено касационно основание нарушение на процесуалните правила, поради което този довод не следва да се обсъжда. Независимо от това, съдът за да признае данъчния кредит по доставките следваше да установи наличие на всички предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), включително начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводствата на доставчиците. Начисляване на данъка е установено само по фактурите на "Кейз" ЕООД и "Коопас-стеб" ООД за 23 820 лв., в който размер решението е правилно, както и за съответните им лихви от 2907, 82 лв. В останалата част до 29 264, 07 лв. непризнат данъчен кредит и съответните лихви от 1911, 08 лв. съдът неправилно е отменил ДРА при недоказано начисляване на данъка от доставчиците, които не са намерени на адресите им. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен ДРА в частта за непризнат данъчен кредит над 23 820 лв. и начислени лихви над 2907, 82 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Каса торът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) в размер 467, 76 лв. Търговецът има право на разноски по делото в размер 1183, 92 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на търговецът 716, 16 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,