Решение № 8111 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2014 г.

Решение № 8111 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефан Атанасов Емилов от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Генова, против решение № 2735 от 02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1399/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 40099/02.04.2013 г. на началника на група "АНД и ОВ" при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - изземване на свидетелството за управление на МПС . Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон по съображения изложени в касационната жалба. Иска отмяната му и решаването на спора по същество. Ответникът - началникът на група "АНД и ОВ" при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пловдив не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата . Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е било установено от фактическа страна, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на 6 броя влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Емилов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, (в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Неизпълнението на това задължение съставлява основание за прилагане на ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Ето защо, съдът е приел, че компетентният административен орган е наложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна мярка. След като е обсъдил доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и е счел същите за неоснователни, съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на наложената ПАМ. Решението е правилно. Изземването е принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Решаващият съд е изложил верни фактически и правно обосновани съждения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административният орган му е наложил принудителна административна мярка. Обсъдил е доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. От приложените преписи на влезли в сила наказателни постановления, с които водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата е безспорно установено, че са му били отнети всички контролни точки. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на министерство на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. От приложената по делото справка (стр. 60 ) е видно, че е видно, че Стефан Емилов е получил първото си СУМПС и контролен талон с 27 точки, предвид промените в нормативната уредба е следвало да се добавят 12 контролни точки. Към 14.07.2006 г тези точки са били добавени. На 07.05.2008 г. Емилов е получил нов контролен талон. Към датата на получаване на талона водачът е разполагал с 14 контролни точки, отнети впоследствие с влезли в сила наказателни постановления. Предвид изложеното, възражението на касатора, че не е уведомен за контролните точки, с които разполага е неоснователно, тъй като при подмяна на контролния талон на него се изписва общият брой контролни точки съгласно наредбата, а не оставащите точки на водача. От материалите по делото е видно, че наказателните постановления са били надлежно връчени на касатора, като на всяко от тях е изписан оставащият брой контролни точки и следователно касаторът е бил информиран с колко точки разполага. Въз основа на данните по преписката съдът обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя. Съдържанието им не е опровергано, поради което правилно съдът е приел, че посочените в заповедта наказателни постановления са влезли в законна сила и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. отм. 04.02.2013 г.) Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, Съгласно чл. 158 ЗДвП броят на точките за потвърждаване валидността на СУМПС може да бъде възстановен в следните две хипотези: по т. 1 чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; и по т. 2 служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В обсъждания казус водачът не е могъл да се възползва от правото си да иска служебно възстановяване на отнетите контролни точки, тъй като след влизане в сила на последното наказателно постановление на 01.09.2009 г., с което са били отнети 8 контролни точки той вече не е разполагал с контролни точки, тъй като сборът на отнетите точки е бил общо 41 контролни точки - съответно той вече е загубил правоспособността си. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Предвид липсата на визираните в касационната жалба пороци, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение