Решение № 11188 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2012 г.

Решение № 11188 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам. -директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив), срещу решение № 1860 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 2499 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Анза" ЕООД е отменен ревизионен акт № 241101199 от 8.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 833 от 30.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 10 953.45 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 434.23 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Анза" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Боряна Делчева и депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241101199 от 8.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 833 от 30.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Анза" ЕООД по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период 10.07.2007 г. до 31.10.2010 г., като с него на същото е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 10 953.45 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 434.23 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по три броя фактури, издадени от ЕТ "Ивонс-АС -Иванка Томова" с предмет "траверси, подложки и други материали". Другият пряк доставчик е "Вай" ООД, който е издал 4 броя фактури с предмет "релси, траверси" и третият доставчик е "ЖП ремонт инженеринг 2009" ООД, който е издал фактура № 19 от 16.06.2009 г. с предмет "ж. п. материали". В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства и приложените правни разпоредби, както и възраженията на дружеството - жалбоподател. Направена е преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. За да направи този извод, първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки са реално осъществени, поради което не може да се обоснове прилагането на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, понеже данъкът не се явява начислен без основание. Съдът подробно е изложил съображения по всеки един от тримата доставчици и по всяка конкретна доставка, като е обсъдил издаването на счетоводен документ, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, начисляване на данъка, плащане по доставката, прехвърлянето на правото на собственост, понеже предмета на същите са родово определени вещи, респ. приемо-предавателните протоколи и наличието на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. Обсъдил е и транспортирането на стоките, като е изложил подробни теоретични съображения относно упражняването на правото на данъчен кредит и съдебната практика на СЕС с конкретно цитирани решения. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. Безспорно се установява по делото, че са издадени фактури по повод процесните доставки, че е осъществено начисляване на ДДС при прекия доставчик, че е осъществено плащане по тях. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда, като експертът по нея констатира, че процесните стоки за заприходени при получателя по доставките - ревизираното лице. Обосновава се извод за последваща реализация на процесните стоки към ЕТ "Анза - Анета Захариева" и "Енел Марица изток 3" АД, понеже не е осъществена корекция от ревизиращия екип на декларирания от него ДДС. По повод на кадровата обезпеченост само по отношение на "Вай" ООД не се установява назначени по трудов договор лица, а по отношение на останалите двама доставчици има по двама работници. За точност следва да се отбележи, че съдът се е позовал и на наличието на търговски отношения между посочените дружества и осъществявана на доставки, като по делото е разпитан и управителя на последното дружество, който е дал показания по повод конкретната доставка. В съдебното решение съдът е обсъдил и установените още в ревизионното производство предходни доставчици. Основните спорни въпроса са тези по повод прехвърлянето на правото на собственост по повод констатирани разминавания в данните на приемо-предавателните протоколи и транспортирането на същите. Съдът в тази връзка е изложил подробни фактически съображения, които се възприемат от настоящата инстанция, като за точност следва да се отбележи, че основното касационно възражение е насочено именно към този момент с оглед на посочения вече характер на вещите като родово определени. Както беше посочено от разпита на управителя на посоченото дружество се установява мястото на товарене и предаване на вещите, а по повод доставките от първия доставчик се установява, че са транспортирани от личния автомобил на управителя на ревизираното дружество. По повод доставките от "ВАЙ" ООД от събраните гласни доказателства, разпит на свидетел, се установява мястото на получаване на ж. п. релсите, като е представена и фактура относно товаренето на същите за транспортирането им до следващия получател "Енел Марица изток 3" АД. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 450.00 лв., представляващи реално внесено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение