Решение № 2215 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Район Одесос -Община Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Влаховска, срещу решение 558/24.04.2023г. по адм. дело 2961/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу процесния акт на кмета на Район Одесос Община Варна, а в условията на евентуалност-да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Д. Дечев, в представен по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.И. Златев оспорва касационната жалба като неоснователна. Релевира довод, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, мотивирано и постановено в съответствие на събраните по делото доказателства, поради което отправя искане да бъде потвърдено.Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на Трето отделение обсъди становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, с оглед на което намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на Д. Дечев от гр.Варна е отменен отказ на кмета на Район Одесос Община Варна, обективиран в писмо изх. ИАО22002081ОД_0010Д/01.12.2022г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето А. Дечева и преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение и издаване на исканото удостоверение в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат АС-Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства и е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради противоречие с материалния закон . За да постанови решението си първоинстанционният съд приел за установено по делото, че според представения препис от свидетелство за граждански брак от 16.07.1990г., на 31.10.1987г. в гр.Варна жалбоподателят Д. Дечев е сключил граждански брак с полската гражданка А. Козиен. Видно от прил. Препис-извлечение на акт за смърт 2361/ 10.10.2022, съставен в гр. Варна, на 08.10.2022г. в гр. Варна е починала А. Дечева, гражданка на Република Полша, родена на [дата]. в Р.Полша, омъжена, със статут на чужденец постоянно пребиваващ в Република България, с адрес в гр. Варна, [улица], видно от прил.удостоверение. На 30.11.2022г. жалбоподателят Д. Дечев е депозирал молба до Кмета на район Одесос за издаване на удостоверение за наследници на съпругата му А. Дечева, по повод на която на 01.12.2022г. Кметът на Район Одесос е издал процесния административен акт писмо изх. ИАО22002081ОД_0Д/01.12.2022г., с който е отказал издаването на удостоверение за наследници на полската гражданка А. Дечева, като е посочил, че тъй като тя е гражданин на страна-членка на Европейския съюз, същата не е подлежала на гражданска регистрация след 09.07.2007г. и по отношение на нея е приложим реда по чл.627е ал.1 от ГПК във вр. с Регламент /ЕС/ 650/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012г., съгласно който заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследници се подава пред районния съд по последен постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва-по последния му адрес в страната, а при липса на адрес-пред Софийския районен съд. При тези констатации административният съд е заключил, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на удостоверение за наследници на А. Дечева. Позовал се на разпоредбата на чл.10 ал.1 от НаредбаРД-02-20-6 от от 24.04.2012г., съгласно която удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съобразно представените по делото доказателства (препис-извлечение от акт за смърт от 10.10.2022г.) съдът приел за безспорно установено, че за А. Дечева е налице първата предпоставка-наличие на издаден акт за смърт. Съдът е обосновал извод, че мотивът на органа, обосновал отказа за издаване на удостоверение за наследници, тъй като починалото лице не е български гражданин, а е гражданин на страна-членка на ЕС поради което не подлежала на гражданска регистрация и вписване в регистъра не съответства на действителното положение. А. Дечева е полски гражданин със статут на постоянно пребиваваща на територията на РБългария, видно от прил.удостоверение и лична карта за постоянно пребиваване, от която е виден постоянния адрес на лицето и като такава е подлежала на вписване в регистъра на актовете за гражданско състояние.На следващо място обосновал извод, че в конкретния случай не е приложим соченият от органа ред по чл.627е ал.1 от ГПК във вр. с чл.64 от Регламент /ЕС/ за издаване на европейско удостоверение за наследство, каквото всъщност не е искането на заявителя, доколкото се цели доказването на наследници на територията на РБългария, за което не е необходимо издаването на европейско удостоверение за наследство. Съдът приел още, че въвеждането на европейско удостоверение за наследство по смисъла на сочения Регламент650/2012 и удостоверение за наследници по смисъла на ЗГР и наредбата на са взаимозаменяеми и наличието на право за снабдяване с европейско такова не дерогира правото на снабдяване с исканото удостоверение за наследници на територията на РБългария , уредени в ЗГР и в наредбата. С тези мотиви съдът е уважил подадената от Дечев жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. С процесния отказ на кмета на Район Одесос към Община Варна, обективиран в писмо изх. ИАО22002081ОД_0Д/01.12.2022г е било отказано да издаде удостоверение за наследници на А. Дечева, гражданин на Република Полша. По делото е установено, че А. Дечева е имала разрешение за постоянно пребиваване, видно от приложено удостоверение за постоянно пребиваване на територията на Република България и представената лична карта за постоянно пребиваване с вписан постоянен адрес на лицето. Безспорно по делото е също, че на лицето е бил издаден акт за смърт, съгласно прил. препис-извлечение от 10.10.2022г..За да постанови отказа си, кметът е приел, че лицето не отговаря на условията по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. Безспорно, починалото лице-А. Дечева е полски гражданин и в този смисъл-гражданин на страна-членка на ЕС и е със статут на постоянно пребиваващ на територията на РБългария чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "А" от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Следователно, същата е подлежала на вписване в регистъра на актовете за гражданско състояние.В Наредба РД-02-20-6/24.02.2012 г. в чл. 10, ал. 1 е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. След като са налице безспорни данни, че А. Дечева е подлежала на вписване в регистрите на населението и за нея има съставен акт за смърт, то за лицето се дължи издаване на исканото удостоверение. Доводите на касатора, че случаят обхваща издаването на европейско удостоверение за наследство са несъстоятелни и необосновани. Соченият от касатора Регламент /ЕС/ 650/2012, в сила от 17 август 2015г. урежда института на европейско удостоверение за наследство, издавано с цел да послужи и се използва в друга държава-членка и има правните последици, изброени в чл.69 от Регламента. Същото е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество /чл. 63, § 1 Регламент (ЕС) 650/2012/. Доколкото в случая се цели доказване правата на наследници на територията на Република България, не е необходимо и издаването на европейско удостоверение за наследници. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд Варна. При този изход на спора на касатора разноски не се следват. Такива следва да се присъдят на ответника по касационната жалба, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 600 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение