Решение № 9132 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2022 г.

Производството е по реда на чл. 227 АПК след отмяната на Решение 9306 от 26.08.2021 г. по адм. дело 9995/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, съгласно Решение 7643 от 8.08.2022 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, постановено по настоящото дело. Образувано е по жалби на "Екомаркет" ЕООД, "Екорентимпекс" ООД, "Барбелику" ЕООД, Матглас ЕООД, "Свещаров" ЕООД, "Л. И. А. -2000" ООД, "Толидо Транс"ООД, "Радима 52" ЕООД, "Димкос 2008" ЕООД и "Интерпром" ЕООД срещу План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район (наричан по-долу ПУРБИР) за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3. "Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване ( код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4."Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). В останалата част процесният ПУРБ е влязъл в сила и не е предмет на оспорване. Жалбоподателите - ползватели или собственици на несамоходни плаващи бази в язовир "Въча", оспорват процесния План в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3."Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване ( код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4."Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4), като поддържат, че тези мерки нарушават правата им и същите не са обосновани от гледна точка на необходимост за тяхното прилагане. Твърдят, че при издаване на разрешителни за ползване на воден обект на жалбоподателите били заложени достатъчно изисквания и условия, които да осигурят запазването на чистотата на водното тяло. При възприетия подход бил нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, както и била препятствана възможността за становище по окончателния вариант на утвърдения план. Искат отмяната на ПУРБИР в съответната част и Националната програма за изпълнението му и присъждане на разноските по делото. Ответникът Министерски съвет на Република България, представляван от пр. съветник Джурин, оспорва жалбите и изразява становище за тяхната неоснователност и за законосъобразност на процесния ПУРБ в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна министърът на околната среда и водите, представлявана от юрк. Николова и юрк. Кючюкова, изразява становище за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на процесния ПУРБ в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. ЕТ Р. Виденов и М. Я. Г., подали първоначалната жалба срещу процесния ПУРБ в оспорената част, съгласно молба от 18.11.2019 г., приложена на л. 34 от адм. дело 924/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, не поддържат оспорването поради отпаднал правен интерес. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, във връзка с допустимостта и основателността на жалбите намира следното: 1.По допустимостта на оспорването: Оспорването от ЕТ Р. Виденов и М. Я. Г. срещу процесния ПУРБ ведно с Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет в съответната му част, се явява недопустимо. Видно от съдържанието на цитираната молба от 18.11.2019 г., постъпила по адм. дело 924/2020 г. по описа на ВАС, за посочените жалбоподатели не е налице правен интерес от обжалване, тъй като на 28.05.2019 г. несамоходната плаваща база Санта Мария , собственост на ЕТ Р. Виденов е изцяло демонтирана и преместена, а на 19.03.2019 г. несамоходна плаваща база Корморан , собственост на М. Я. Г., също е била демонтирана. Това означава, че жалбите на посочените лица следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими и производството по делото бъде прекратено в тази му част. Жалбите на останалите 10 бр. дружества са процесуално допустими, като подадени от лица с пряк и личен интерес от оспорване на ПУРБИР, доколкото същите са ползватели или собственици на несамоходни плаващи бази в язовир Въча съгласно издадени разрешителни на МОСВ и по отношение на които наложените ограничителни мерки засягат неблагоприятно правната им сфера. По въпроса за правния интерес на жалбоподателите е задължително приетото за допустимост на оспорването съгласно решение 11559 от 14.09.2020 г. по адм. дело 924/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. 2.По основателността на жалбите съдът намира следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район (ПУРБИР)за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" ( код DW_4), действие 3. "Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване ( код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4. " Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). В останалата част процесният ПУРБИР е влязъл в сила и не е предмет на оспорване. Съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни. При разработване на плановете за управление се определят: 1. цели за опазване на околната среда; 2. води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване; 3. зони за защита на водите. 4. програми от мерки. При разработване на плановете за управление на речните басейни се извършва характеристика на района за басейново управление (чл. 149а ЗВ). Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му са приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България по протокол 55, на заседание на 28 декември 2016 година. Решението е взето на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, буква "к" ЗВ по предложение на министъра на околната среда и водите. В доклада на министъра на околната среда и водите е посочено, че с приемането на плана за управление и на програмата за неговото изпълнение се цели осигуряване на балансирано управление на водите на територията на Източнобеломорския район за периода 2016 -2021 г. и значително подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води, както и зоните за защита на вода чрез: предотвратяване на влошаване в състоянието и постигане на добро състояние на повърхностните води, предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи замърсяването на емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества; недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води, идентифициране и насочване в обратна насока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води; осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води, постигане и поддържане на добро състояние на подземните водни тела. Министерският съвет е компетентният административен орган съгласно чл. 160 ЗВ, който по предложение на министъра на околната среда и водите приема плановете за управление на речните басейни. Приемането на решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет е предшествано от процедура по публикуване и обявяване на обществеността на планираните мерки и резултатите, които ще бъдат достигнати от тяхното прилагане, в съответствие с чл. 168а, чл. 168б и чл. 168в от Закона за водите. На 22.12.2012 г. са направени са публикации на сайта на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", както и в два национални ежедневника, на работна програма на плана и график с мерки. На 6.11.2014 г. на интернет страницата на басейновата дирекция и на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите е публикуван "Междинен преглед на значимите проблеми в управление на водите в Източнобеломорски район". На 1.12.2015 г. на сайта на басейновата дирекция и във вестниците "Новинар" и "Монитор" е публикуват проект на плана и е дадена възможност за консултации и предложения от страна на обществеността в продължение на шест месеца. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че планът е одобрен преди да влезе в сила екологичната му оценка по Закона за опазване на околната среда. От значение за преценката за спазване на административнопроизводствените правила е изготвянето на такава оценка към момента на приемането на плана. Екологичната оценка подлежи на предварително изпълнение, поради което наличието й е било отчетено при приемането на оспорения административен акт. С Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016 - 2021 г. повърхностно водно тяло язовир "Въча", с код BG3 MA600 L133, е определено като питейно водно тяло и основен алтернативен източник за водоснабдяване на част от област Пловдив, с перспектива за водоснабдяване и на област Хасково. Видно от раздел III от плана и приложение 1 и 10, язовирът е включен в регистъра на зони за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Поставена е цел водното тяло да бъде с добро състояние по NH4 - "Опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването", с оглед на което са предвидени описаните по-горе ограничителни мерки. Като обсъди доводите на жалбоподателите и извърши преценка на всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че процесният ПУРБ в съответната част е издаден от материалнокомпетентен орган, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Основният спорен въпрос касае материалната законосъобразност на Плана в оспорената му част и съответствието му с целта на закона. От събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, включително и от заключението по повторната съдебно-екологична експертиза, се обосновава извод за незаконосъобразност на Плана в посочената му оспорена част. Нарушен е и принципът за съразмерност, уреден в чл. 6 АПК, както твърдят оспорващите. На първо място, следва да бъде обсъдена материалноправната уредба относно статута на язовирите, в частност и на язовир Въча , включително и досежно въпроса за предотвратяване замърсяването на водите и наложените в случая ограничителни мерки. Владението, ползването и разпореждането с водите и водните обекти се извършват според общите разпоредби за собствеността. Язовир "Въча" е публична държавна собственост (чл. 11 ЗВ) и се управлява в интерес на обществото. Определянето му за питейно водоснабдяване е по преценка на органите, които самостоятелно избират начина на ползване на водите и на водния обект. Съгласно чл. 2а, ал. 1, т. 2 ЗВ, правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика, от което следва, че ползването на водите на язовир "Въча" за разполагане на изградените от жалбоподателите съоръжения категорично не може да се противопостави на ползването им по предназначение за питейно водоснабдяване на населението от региона. Съгласно чл. 158 ЗВ при изработването на плановете за управление на речните басейни се ползват прогнозни данни за нуждите от вода за различните сектори на икономиката и за административно-териториалните единици, което означава, че не е необходимо планът да се придружава от одобрени инвестиционни проекти за изграждане на водовземни съоръжения, както твърдят жалбоподателите. Разпоредбата на чл. 157 ЗВ ясно посочва съдържанието на плановете за управление на речните басейни, които включват общи описания, оценки, анализи, списъци и карти. Разпоредбата на чл. 119 ЗВ предвижда, че за опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в плановете за управление на речните басейни се определят: 1; всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб. м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека; 2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване; 3. програми за мониторинг на водните тела със средно денонощен дебит над 100 куб. м. Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества, както и с цел намаляване на нивото на пречистването на водите за постигане на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява чрез определяне на: водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите; санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Мерките за опазване на водните тела, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Съгласно чл. 50а, ал. 3 ЗВ когато упражняването на правата по разрешително по чл. 50, ал. 1 представлява натиск върху състоянието на водите, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите за опазване на околната среда, или за неизпълнение на условията по чл. 156б - 156ж, директорът на басейнова дирекция планира изменение на разрешителното, а когато с изменение не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията - неговото прекратяване, като уведомява титуляря на разрешителното и изпълнява действията по чл. 74, ал. 1, т. 1. Изменението или прекратяването на разрешителното по чл. 50, ал. 1 се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни. Наредба 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни профилактични питейни и хигиенни нужди предвижда, че санитарно-хигиенните зони, които се учредяват за защита на водата, обхващат акваторията, територията около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. В зоните се установяват охранителни режими за забрана, ограничаване, наблюдение, спиране и контролиране на дейности, които унищожават, увреждат или застрашават да предизвикат в дългосрочен план отрицателна промяна на качеството и/или количеството на водите, непосредствено или като увредят елементите на околната среда. Санитарно-охранителните зони (СОЗ) осигуряват: 1. физическа охрана на водоизточника и/или съоръжението; 2. защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците; 3. гарантиране на проектното количество и качеството на водите във водовземните съоръжения за срока на действие на разрешителното за водоползване; 4. запазване на водоизточника в състояние, позволяващо ползването му за питейни цели от бъдещите поколения. Съгласно чл. 10 от наредбата в поясите II и III се забраняват, ограничават или ограничават при необходимост дейностите, посочени в приложения 1 и 2. Дейностите, осъществявани в изградените от жалбоподателите обекти, се причисляват към тези по т. 4 от приложение 1. Като съобрази материалноправната уредба, настоящият петчленен състав на Върховния административния съд намира, че при определяне на конкретно предназначение на водния обект е налице и правна възможност за предприемане на мерки за постигане на необходимите за използването му параметри. Тези мерки обаче не могат да бъдат определяни самоцелно, а следва да са съобразени с особеностите на обекта, в това число и начина на използването му към момента на вземане на решението, наличните във връзка с това права на трети лица, възможността за тяхното охраняване и запазване при баланс със защитавания от държавата обществен интерес. В процесния ПУРБ са заложени мерки, свързани с опазване на водите на язовир "Въча" в състояние, което да гарантира годността им за питейни нужди. Част от тези мерки са оспорените в настоящото производство от жалбоподателите такива, свързани с прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващи разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, както и за преустановяване издаването на нови разрешителни по отношение на такива водни обекти. Видно от събрания доказателствен материал се обосновава извод, че хода на административното производство по издаването на оспорения пред съда акт в съответната му част не са събрани достатъчно доказателства, свързани с влиянието на конкретните плаващи обекти върху замърсяването на водното тяло до степен такава, че да го направи негодно за ползването му за питейни нужди. От констатациите по първата съдебно-екологична експертиза е видно, че показателите на водата, значими за определянето му като вододайна зона съобразно плана, се влошават преди периода, в който активно се използват плаващите обекти и се подобряват значително към момента на масовото им използване и след това, т. е не е налице възможността формулиране на еднозначно становище относно значимостта на съществуването на тези обекти и тяхното стопанисване, за ползването на водните ресурси и за други цели в това число и за водоснабдяване. От друга страна, в рамките на самото административно производство липсва изготвено надлежно и своевременно изготвено становище в хода на приемането на ПУРБ за възможността водният ресурс да бъде използван след съответното изискуемо по закон допълнително пречистване, водещо до определяне на постъпващите от него водни ресурси като годни за захранване на мрежата, снабдяваща населението в региона с питейна вода. МОСВ изразява становище, че плаващите обекти са източник на замърсяване чрез генерирането на битово отпадни води. Това твърдение не е подкрепено с конкретни доказателства. В приложените към ПУРБ документи не са представени обективни данни за такова замърсяване. Въздействието на съоръженията върху околната среда не може да се изключи изцяло, но степента и видът на конкретното влияние са от значение за формулиране на обоснована преценка за необходимостта както от цялостното им премахване от водния обект, така и за възможността за съобразяване на такава мярка с предвидим срок за започване на реално ползване на водите на водоизточника за питейни нужди. Въпросът за замърсяването на водата в язовир Въча към релевантния момент, а именно към датата на изготвяне на процесния План и дали е налице пряка обвързаност между ползването на плаващите бази и влошаване качеството на водата в процесния воден обект, e основният спорен въпрос по делото. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не кредитира заключението по първата съдебно-екологична експертиза, прието в рамките на производството по адм. дело 1752/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение, тъй като отговорите на поставените задачи съдържат хипотези, предположения и вещото лице не е извършило задълбочен анализ на съответните документи по делото. В настоящото съдебно производство е назначена повторна съдебно-екологична експертиза със следните задачи: 1. Ползването на плаващите бази води ли до влошаване на качеството на водата, респ. ако води до това, по какъв начин?; 2. Кои са факторите, които могат да доведат до влошаване на качеството на водата във водния обект язовир "Въча"?; 3. Има ли възможност да бъдe определена санитарно-охранителна зона извън зоната, в която са разположени плаващите бази на жалбоподателите, в които да бъдат извършвани дейностите, свързани с добива на вода за питейно-битово водоснабдяване?; 4. Има ли възможност да се изпълнят целите, предвидени в ПУРБ по отношение на воден обект язовир "Въча", без въвеждането на забрани за ползване на плаващите обекти, разположени във водния обект?; 5. Провеждан ли е мониторинг на качеството на водата в язовир Въча в периода от 2010 г. до настоящия момент, респ. ако има провеждан такъв, какви са резултатите от него?". В тази връзка следва да бъдат обсъдени констатациите на в.л. по повторната съдебно-екологична експертиза и тяхната относимост към въпроса за материалната законосъобразност на процесния ПУРБ в съответната му оспорена част. Вещото лице Е. Арнаудова е извършило анализ на всички документи, приобщени към доказателствения материал по делото, както и е направило оглед на процесните плаващи бази (несамоходни безмоторни плаващи съдове), разположени в язовир Въча . Обсъдило е състоянието на всяка една от процесните плаващи бази, техния статут, включително и издадените разрешения за ползване и експлоатиране ( от л. 10 л. 39 от заключението), както и периода на ползване на базите през годината. Установило е, че процесните несамоходни безмоторни плаващи съдове/бази/къщи в акваторията на язовир Въча съществуват от около 2000 - та година, намират се на достатъчно голямо разстояние от чашата/заливаемата зона на язовира, язовирната стена, където е вграден ПАВЕЦ Орфей на около 6000 м.- 7500 м. За всеки един от обектите, ползвани от "Екомаркет" ЕООД, "Екорентимпекс" ООД, "Барбелику" ЕООД, "Свещаров" ЕООД, "Л. И. А. -2000" ООД, "Толидо Транс"ООД, "Радима 52" ЕООД, "Димкос 2008" ЕООД и "Интерпром" ЕООД вещото лице е установило, че липсват констатирани нарушения от компетентния орган (съответната БДИБР Пловдив) за изпълнение на издадените разрешения за ползване на съответния воден обект. По отношение на времето на използване на процесните несамоходни бази/къщи е установено, че същите не се ползват целогодишно, а основно в периода от месец май до месец септември, по няколко дни в месеца, основно в събота и неделя. Във връзка с експлоатацията на процесните несамоходни плаващи къщи в.л. е установило, че: за пиене се използва минерална бутилирана вода; отпадъчните води се събират във външни плаващи метални резервоари; отпадъците, които се генерират, се събират разделно и съгласно договор се предават за по-нататъшно третиране на съответната сметосъбираща фирма към Община Кричим; за измиване и за санитарния възел се използва съответно количество вода (от 5 куб. м. до 50 куб. м. годишно за всеки отделен понтон). Съгласно представени данни от мониторинг за периода 2010 г. 2022 г. вещото лице констатира, че няма отклонения по изследваните показатели, както и от показател NH4 (амониев азот), за който показател административният орган е определил мерки в раздел 7 от процесния ПУРБ. Целта за опазване на околната среда за повърхностно водно тяло Язовир Въча съгласно глава Х, раздел III на ЗВ е постигане на добър екологичен потенциал по амониев азот NH4 до 2021 г., както и съответствие на водите в яз. Въча с качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно битово водоснабдяване. При отговора на поставения втори, четвърти и пети въпрос, вещото лице установява, че за периода от 2010 г. - 2014 г. при провеждан мониторинг за качеството на водата в язовир "Въча" са констатирани шест превишения на NH4 (амониев азот), дадени са на стр. 119 от заключението, а именно през м. февруари и м. ноември 2010 г., през м. февруари и м. август 2011 г., през ноември и м. февруари 2014 г. От м. март 2014 г. няма отклонения по този показател, а през м. август 2017 г. има само едно единствено отклонение 0,067 mg/l при норма за категория А1-0,5mg/l и категория А2 препоръчителна 1 mg/l, задължителна 1,5 mg/l.п Вещото лице установява, че няма отклонения на изследваните показатели в допълнителните измервания в пункт Язовир Въча, преди плаващи къщи с географски координати 41 53 57.7 и 24 26 30.0 и пункт Язовир Въча, след плаващи къщи с географски координати 41 54 15.8 и 24 26 48.10. В другите пунктове Язовир Кричим стена , Язовир Кричим изтичало (ВЕЦ Кричим), Язовир Въча стена и Язовир Въча изтичало (ВЕЦ Въча 1) няма отклонения от изследваните показатели. Съгласно процесния ПУРБ дейностите, осъществявани в изградените от жалбоподателите обекти, се причисляват към тези по т. 4 от приложение 1 към Наредба 3 от 16 октомври 2000 г., а именно в пояс II на СОЗ е забранена, а в пояс III е ограничена при доказана необходимост дейността по създаване на нови и разширяване съществуващи селищни територии за постоянно и сезонно ползване без изградени канализационни и пречиствателни съоръжения, съответстващи на техническите изисквания . Вещото лице е извършило анализ на особеностите на яз. Въча досежно възможностите за определяне на санитарно-охранителна зона извън зоната, в която са разположени плаващите бази на жалбоподателите, в които да бъдат извършвани дейностите, свързани с добива на вода за питейно-битови цели и е отговорило положително на поставения въпрос, но същият не следва да бъде обсъждан в настоящото производство, доколкото съдът не разполага с такива правомощия в рамките на съдебния контрол за законосъобразност на процесния ПУРБ в оспорената му част. От констатациите на в.л. Арнаудова по повторната съдебно-екологична експертиза, което заключение настоящият петчленен състав на Върховния административен съд кредитира като компетентно изготвено, дало пълен и точен отговор на поставените задачи, може да се изведе извод за липса на установена от административния орган пряка причинно-следствена връзка между използването на процесните обекти и замърсяването на водата в язовир Въча , което да обуслови необходимостта от въвеждането на оспорените ограничителни мерки. Следователно, основателно е твърдението на жалбоподателите за липса на замърсяване на акваторията на язовир Въча , което да е като пряк резултат от ползването на самоходните плаващи бази, липса на влошаване на качествата на водата и липса на установени отклонения от показателите при изследване на представените от МОСВ резултати от проведения мониторинг. В допълнение следва да се посочи, че до друг извод не се достига от съдържанието на представените в първото касационно производство писмо изх. ПУ-10-37 от 12.02.2020 г. и писмо изх. ПУ-10-37