Решение № 157 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2008 г.

Решение № 157 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 48/27.01.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 135/01.4.2008 г. по гр. д. № 76/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие в практиката на съдилищата по процесуален въпрос относно доказателствата, установяващи правото на собственост. Касационните жалбоподатели Л. Т. Д., К. Т. Д. и З. Т. Д., и тримата от с. О., община Ч., област С., молят в жалбата си за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Ответниците по касация - О. с. "З" - град Ч., област С., Д. л. - с. Х., община Ч., област С., и Р. у. на г. - град С., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХI ГПК намира за установено следното: Обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е процесуално недопустимо. С решение № 225/27.12.2007 г. по гр. д. № 125/2007 г. Чепеларският районен съд е уважил част от претенциите на ищците, а в останалата част, отнасяща се до претенция аз 1/3 идеална част от гора в местността "М", с площ 4,5 дка, находяща се в ревир "О", в землището на село О., община Ч., област С., е прекратил производството, поради процесуална недопустимост. В тази част решението има характер на определение. С решение/ по естеството си определение/ № 135/01.4.2008 г. по гр. д. № 76/2008 г., по въззивна жалба от ищците Л. Т. Д., К. Т. Д. и З. Т. Д., и тримата от с. О., община Ч., област С., в частта, с която производството пред първата инстанция е прекратено, Смолянският окръжен съд е отменил решението в обжалваната част и е отхвърлил претенцията за процесната гора. Решението на въззивната инстанция е процесуално недопустимо, тъй като решението на първоинстанционния съд в обжалваната с въззивната жалба част има характер на определение. Приемайки, че претенцията е процесуално допустима и отменяйки решението на районния съд в обжалваната част, окръжният съд е следвало да върне делото в тази част на първата инстанция за произнасяне по същество. Като се произнесъл за първи път по същество по посочения иск за претендираната горска площ в ревир "О" въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е лишил страните от произнасяне по същество от една инстанция - аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗСВ. В случая намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗВСГЗГФ. Изложеното налага обезсилване на въззивното решение в частта, с която окръжния съд се е произнесъл по същество и връщане на делото на Ч. районен съд за произнасяне по предявения иск. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.