Решение № 7346 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2018 г.

Решение № 7346 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "П. П. БГ" АДСИЦ, гр. С., чрез адв. С. като процесуален представител, срещу решение № 2114 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1023/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на община Ц. и "В. И." АД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на община Ц. изх. № 53-01-821/29.04.2015 г. за презаверяване на разрешение за строеж № 293/28.12.2007 г. (презаверено на 29.12.2010 г. ) за строеж: "Апартаментна хотелска сграда А-1", находящ се в ПИ с идентификатор 44094.22.35 по КККР на с. Л., община Ц.. Отказът на главния архитект е мотивиран с липсата на становища от МОСВ или РИОСВ - Б., касаещи провеждане на процедура по реда на Г. шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост към инвестиционното предложение, необходими за исканата презаверка на разрешението за строеж (РС). Актът се основава на указания, дадени от министъра на околната среда и водите в писма изх. № 53-01-1878/1/30.10.2014 г. и № 08-00-2955/05.09.2014 г. Първоначално производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора против мълчалив отказ на началника на РДНСК - Югоизточен район да отмени отказа на главния архитект на община Ц. от 29.04.2015 г. за презаверка на РС № 293/28.12.2007 г. Към това производство по адм. дело № 1217/2015 г. е присъединено адм. дело № 1506/2015 г. на същия съд, с предмет заповед № ДК-10-ЮИР-52/01.07.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която се е произнесъл изрично за оставяне в сила на отказа на главния архитект на община Ц.. Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 4917/20.04.2017 г. по адм. дело № 11538/2016 г. ВАС е обезсилил решение № 1055/01.06.2016 г. по адм. дело № 1217/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ против изричната заповед на началника на РДНСК Югоизточен район, прекратил е производството спрямо този административен орган и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указание да се произнесе по отказа на главния архитект за презаверка на РС с оглед изменението на чл. 153 ЗУТ (обн., ДВ, бр. 101/2015 г.) Съгласно приетата нова ал. 5 на посочената разпоредба (сега ал. 11), която има процесуален характер, отказът за презаверка на РС подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "П. П. БГ" АДСИЦ против отказа на главния архитект на община Ц. изх. № 53-01-821/29.04.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения, че производството по презаверяване на РС не е уведомително, а е разрешително, поради което органът дължи пълна проверка за наличието на предпоставките за разрешаване на строителството спрямо нормативните изисквания, действащи към момента на презаверката. Съдът е приел, че относно инвестиционното предложение на дружеството-жалбоподател е приложима т. 12, б. "в" от приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС, която изисква преценка за необходимост от извършване на ОВОС, тъй като се отнася за ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии. ПИ с идентификатор 44094.22.35, собственост на жалбоподателя, попада в неурбанизирана територия, поради което инвестиционното предложение е в обхвата на Г. шеста от ЗООС и подлежи на преценка относно необходимостта от ОВОС, както и на екологична оценка по чл. 31 ЗБР. Според съда решение № 09-05/02.11.2004 г. на директора на РИОСВ - Б., вписано в РС, е загубило правното си действие с оглед изтеклия по чл. 99, ал. 8 ЗООС срок, както и поради това, че е налице съществена разлика между инвестиционните намерения на предходния собственик "В. и." АД и на сегашния "П. П. БГ" АДСИЦ. Съобразил е влязлото в сила решение по адм. дело № 7109/2016 г. на ВАС, петчленен състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159 ЗООС и чл. 123 във вр. с чл. 121 и 122, ал. 1, т. 1 ЗБР, е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяването на инвестиционни предложения в м. "Смайлов чаир" и м. "Рибарницата" в района на къмпинг "Корал", землището на с. Л., с възложител "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, които попадат в конкретни ПИ, сред които и този, за който е издадено РС, чиято презаверка се иска, до провеждане на процедури по реда на глава VI от ЗООС и/или ЗБР и приключването на процедурите с влезли в сила актове. Обосновал е извод, че оспореният отказ за презаверяване на РС е законосъобразен именно поради липса на проведена процедура по специалните закони, която да е приключила с влязъл в сила акт. Решението е неправилно. Съдът не е съобразил действащите материалноправни норми към момента на издаване на оспорения отказ. В нарушение на чл. 153 ЗУТ съдът не е извършил правилна преценка за реда и условията за презаверка на разрешението за строеж, а е обсъждал законосъобразността на издаденото през 2007 г. такова и презаверката му през 2010 г., като е изложил съображения относно непроведените процедури по ЗООС и ЗБР. Независимо от приетото, че осъществява контрол не на РС, а на отказа за презаверяването му, е извършил нова повторна проверка за наличие на предпоставките за разрешаване на строителството. По делото няма спор, че РС № 293 от 28.12.2007 г. е загубило правното си действие съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ, след като в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало изпълнението на строителството. РС е презаверено на 29.12.2010 г., като по този начин е възстановена възможността за законното изграждане на разрешения строеж при условията на чл. 153, ал. 3 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че е спазен едногодишният срок по цитираната разпоредба, в относимата й редакция. Издаването на РС и неговата презаверка почиват на различен правен режим и се развиват в различни административни производства. За презаверяването не се изисква изготвяне на нова строителна документация и не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строително - техническите изисквания, санитарно - хигиенните, противопожарни норми и др. За презаверката е достатъчно да бъде спазен срокът и изискванията по чл. 153 ЗУТ, за да се продължи действието на вече издаденото РС. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно материалния закон, действал към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, в относимата редакция към датата на издаване на оспорения отказ, не предвижда да се извършва контрол за неизпълнени изисквания или евентуална промяна на условията, при които е издадено РС, с оглед новонастъпили факти в хода на производството по презаверка, както неправилно е прието от съда. Такива изисквания са въведени с измененията на чл. 153 ЗУТ (ДВ, бр. 13/2017 г.), които имат действие занапред. Към датата на издаване на отказа за презаверка - 29.04.2015 г. нормата не предвижда последваща проверка за законосъобразност на влезли в сила строителни книжа във връзка с възникнали след тяхното издаване юридически факти. Като не е съобразил това и е приел, че компетентният орган правилно е осъществил такава служебна проверка за законосъобразност върху процесното РС и одобрения инвестиционен проект, съдът е допуснал нарушение на закона. Незаконосъобразни са направените изводи, с които е отречено действието на издаденото решение по ОВОС № 09-05/02.11.2004 г. на директора на РИОСВ - Б. относно липсата на необходимост от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение "Изграждане на хотелски комплекс в имоти № 000130, № 000133 и № 021001". Неправилно е прието, че решението е загубило действието си съгласно чл. 99, ал. 8 ЗООС. Т. е издадено на основание чл. 93, ал. 5 ЗООС (ред., ДВ, бр. 91/2002 г.) и не е обвързано със срок на действие. Такъв срок действително е предвиден в чл. 99, ал. 8 ЗООС за решението по оценка на въздействието върху околната среда. С решението от 2004 г. е прието, че не е необходимо извършване на ОВОС на инвестиционното предложение, което е различно от решението за оценка и за което е предвидено да губи действието си, ако в 5 -годишен срок от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 93, ал. 7 ЗООС (ред. ДВ, бр. 53/2012 г.), която предвижда срок на действие на решението за неизвършване на ОВОС, защото тя е въведена през 2012 г. и към датата на одобряване на строителните книжа не е част от действащото право. Поради това изричният отказ за презаверка на РС е незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод, административният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното същото като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният отказ за презаверка на РС от 29.04.2015 г. на главния архитект на община Ц. бъде отменен. След като презаверката е от компетентността на административния орган, делото като преписка следва да бъде върнато на същия за ново произнасяне. Главният архитект следва да съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ, изм. ДВ, бр. 13/2017 г., относно недопустимостта на повторна презаверка и извършването на служебна проверка за съответствие с предвижданията на действащия ПУП, както и с изискванията на административните актове по ЗООС, ЗБР и др. специални закони. Тази норма вече е част от действащото и приложимо право, която следва да бъде взета предвид при новото произнасяне на административния орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение