Решение № 11 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2019 г.

Решение № 11 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 247 ГПК. Обжалвано е било решение от 18.04.2019 г. по гр. д. № 83/2019 г. на АС Пловдив, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса: налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при образувано производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД по касационна жалба на А. Д. Б., Д. И. Б. и И. Б. Б., представлявани от адв. И. М.. С решение от 29.06.2020 г. ВКС е оставил в сила решение от 18.04.2019 г. по гр. д. № 83/2019 г. на АС Пловдив, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД, не е допуснал касационно обжалване на определение, съдържащо се в решение от 18.04.2019 г. по гр. д. № 83/2019 г. на АС Пловдив, за оставяне без уважение частна жалба на Е. Б. С. срещу определение от 15.11.2018 г. по гр. д. № 1758/2018 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение от 03.04.2018 г. по същото дело в частта му за разноските и е осъдил А. Д. Б., Д. Д. Б. и И. Б. Б. да заплатят на процесуалния представител на Е. Б. С. –адв. Я. Х. Р. - АК П. сумата 5316 лева адвокатско възнаграждание. С молба от 03.11.2020 г. А. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. М. поддържа, че в решението от 29.06.2020 г. е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в същото тя погрешно е посочена като жалбоподател, без да има това качество, поради което неправилно е осъдена да заплати разноски за касационното производство, в което тя не е била страна. Ответникът Е. Б. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Произнасянето по молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не налага призоваване на страните в открито заседание по смисъла на чл. 247, ал. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за относително недействителен спрямо Е. Б. сключения между И. Б. и Д. Б. договор за дарение, обективиран в НА /№ 2010 г. на нотариус под /№/ в НК на СГРАДА с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], със застроена площ: 344 кв. м., и СГРАДА с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], със застроена площ: 344 кв. м. до размера на собствената на ответника - длъжник 1/2 ид. ч. от имотите, като сделка, увреждаща интересите на кредитора. С касационна жалба вх. № 4673/07.06.2019 г. и допълнителна такава с изложение на основания за допускане на касационно обжалване А. Д. Б., представлявана от процесуалния си представител адв. И. М., чрез който е подадена и молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, е обжалвала въззивното решение, била е конституирана като страна в касационното производство и надлежно е участвувала в същото/ редовно призована и представлявана от адв. И. М. /. С решение от 29.06.2020 г. ВКС е оставил в сила решение от 18.04.2019 г. по гр. д. № 83/2019 г. на АС Пловдив, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ВКС е приел, че жалбоподателите, а като такава е посочена в касационната жалба и А. Б., следва да заплатят на процесуалния представител на ответника пред ВКС - адв. Я. Х. Р., общо сумата 5316 лева адвокатско възнаграждение за тази инстанция. При тези данни ВКС намира, че молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението е неоснователна. По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в съдебния акт. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, размер на присъдена сума. В случая, видно и от данните по делото, в мотивите и в диспозитива на решението не е допусната от съда техническа грешка при изписване личното име на жалбоподателката А. Д., поради което не са налице предпоставките на закона за допускане на исканата поправка в текста на посочения съдебен акт, тъй като чрез нея се засяга вече формираната воля на съда по съществото на спора и крайния изход на делото. Ако техническа грешка е била допусната при изготвяне на касационната жалба и неправилно в същата е била включена като жалбоподател и А. Б., то тази грешка не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК искането не следва да бъде уважено. Предвид изложените съображения, съдът