Решение № 172 от 1.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 314/2013 г.

Решение № 172 от 1.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 314/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалби от подс. А. Л. У. и неговия защитник, срещу въззивно решение № 387 от 14.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 1016/2012 г., по описа на Софийският апелативен съд. С жалбите, поддържани и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и се претендира за оправдаване на подсъдимият У. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази депозираните жалби и доводите изложени в тях и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 157 от 19.06.2012 г., постановена по НОХД № 66/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, касатора У. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, без надлежно разрешително държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - канабис /марихуана/ с него тегло 12, 23 грама, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то от НК и при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания "лишаване от свобода", за срок от три години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години и "глоба" в размер на 6000 лева. С присъдата, подс. У. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления и по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Недоволен от постановената присъда останал подс. У. който обжалвал същата, с искане за упражняване правомощията на въззивната инстанция по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, алтернативно, това по чл. 337, ал. 1, т. 2 от същият нормативен акт. С атакуваното решение № 387 от 14.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 1016/2012 г. по описа на Софийският апелативен съд, първоинстанционната присъда била изменена, като подс. У. бил признат за невиновен и оправдан да е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество с цел разпространение, а извършеното от него деяние било преквалифицирано в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, с намаляване размера на наложените на дееца наказания - от три години - на една година "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и "глоба", в размер на 2000 лева. В останалата си част, присъдата била потвърдена Касационната инстанция намира, че релевираните в касационните жалби на подс. У. и защитата му доводи, са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от НПК, в претендираното им съдържание. Това е така поради следните съображения: По делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доводът изложен в жалбата, касаещ процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимия У. жилище, не може да бъде споделен. Липсва твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК, тъй като видно от материалите по делото, протокола за извършеното процесуално-следствено действие /проведено в условията на неотложност/ е бил внесен за одобрение от компетентния съд в законоустановения срок, като обстоятелството, че акта на съда е постановен на следващата дата, по никакъв начин не рефлектира, респективно, опорочава, неговата процесуална годност като писмено доказателствено средство. В изложените в тази насока съждения на въззивния съд липсва допуснато противоречие, а е налице стремеж към изчерпателност на основанията, поради които не са били възприети за основателни доводите, изложени от защитата на подс. У. в рамките на съдебните прениия. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тоест, материалният закон е приложен правилно в неговата редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането на защитата, деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. Не може да бъде уважено и искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като по делото в конкретния случай, липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Това е така защото, въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, въззивния съд законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от апелативния съд при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК, като е даден обоснован отговор свързан с наличието на квалифициращите признаци на деянието от обективна страна. Апелативен съд - гр. София е дал аргументиран отговор доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което както вече бе посочено, неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При определяне на наказанията са съобразени релевантните за наказателната отговорност на дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Действително, не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 от НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не се отличават с белега "многобройност" или "изключителност", респективно, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия престъпление. Ето и защо, не може да бъде уважено имплицитното искане на подсъдимия, за смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение