Решение № 12370 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. от гр. Карлово, подадена чрез процесуалния представител адв. Добрикова, срещу решение 4268 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело 485/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-1120 от 17.10.2024 г. на кмета на Община Карлово и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът кмета на Община Карлово, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Трифонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Д. К. срещу заповед РД-1120 от 17.10.2024 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик и извършител, да премахне незаконен строеж Барбекю , изграден в поземлен имот с [идентификатор], м. [местност] по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид на това, че процесният строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че процесната постройка Барбекю е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са представени необходимите строителни книжа, поради и което същият правилно е квалифициран от ответника като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За правилни съдът приема и изводите на административния орган, че спрямо процесния строеж са неприложими хипотезите за търпимост нито по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по адм. дело 658/2023 г. съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че строежът, изпълнен към 1999 г. 2000 г., и изпълненото застрояване в имота не отговаря на изискванията на действащата наредба за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, тъй като надвишава допустимата площ на помещенията за обитаване от домакинството. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл също така позовавайки се на съдебно-техническа експертиза допусната и приета в друго съдебно производство - по адм. дело 658/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в което предмет на оспорване е бил друг административен акт. Действително със заповедта, предмет на оспорване в производството по адм. дело 658/2023 г., се е разпореждало премахване на строеж Барбекю в поземлен имот с [идентификатор], но от една страна адресат на тази заповед и страна в това съдебно производство е било лице, различно от жалбоподателя Д. К., а от друга страна в хода на това производство тази заповед е била оттеглена от административния орган на основание чл. 156 от АПК и съдебното производство е било прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Поради и това недопустимо е в производството по адм. дело 485/2025г. първоинстанционният съд да се произнася въз основа на събрани доказателства, чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, в едно друго съдебно производство. В процесния случай по делото съдът е следвало да установи по безспорен начин наличието на законовите предпоставки за издаване на атакуваната пред него заповед, а именно заповед РД-1120/17.10.2024 г. на кмета на Община Карлово, и то по отношение на адресата Д. К., а не да обосновава правните си изводи въз основа на доказателства, събрани в едно друго съдебно производство, протекло между различни страни и приключило с оттегляне на оспорения акт от административния орган. В случая по делото липсват безспорни установявания на основни релевантни въпроси по спора и в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина, съдът, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, е следвало сам да възложи съдебно-техническа експертиза с цел безспорното установяване на тези въпроси, каквито съдопроизводствените действия по делото се установява, че не са извършени от съда. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото, което е останало и неизяснено от фактическа страна. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, разпореждаща премахване на незаконен строеж. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,