Решение № 468 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2011 г.

Решение № 468 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Ж. А., срещу въззивно решение № III-123 от 26.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1144/2011 г., с което е потвърдено решение № 31 от 19.04.2011 г. на Царевския районен съд по гр. д. № 12/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Г. Д. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и тя не е преодоляна. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че не е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. По делото е доказано, че ищецът не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност нито за периода за неявяване на работа 4.01.2011 г. - 9.01.2011 г., нито към датата на връчване заповедта за уволнение - 11.01.2011 г. Ищецът е изтъквал най-различни причини за неявяването си на работа, а е представил болничния лист едва на 31.01.2011 г. Ответникът А. Г. Д., [населено място], не е заявил становище. С определение № 794 от 29.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № III-123 от 26.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1144/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси относно това ползва ли се от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага винаги когато работникът ползва разрешения му отпуск. Тя не се прилага когато работникът или служителят работи и не ползва разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Освен това в случаите, когато работникът или служителят недобросъвестно укрие обстоятелството, че ползва разрешения му отпуск като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Ищецът е работил при ответника като "главен специалист разработване на проекти по ЕФМПП". След като работодателят не му е разрешил ползването на платен годишен отпуск, считано от 4.01.2011 г. до 6.01.2011 г., той е отсъствал от работа до 9.01.2011 г. За периода от 4.01.2011 г. до 14.01.2011 г. му е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност. До 9.01.2011 г. не се е явявал на работа без да представи болничен лист, след което е преустановил ползването на отпуска за временна неработоспособност. От показанията на свидетелите, посочени от ответника, както и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че той не само не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му /направил е това чак на 31.01.2011 г./, но и недобросъвестно е укрил въобще обстоятелството, че има разрешен отпуск за временна неработоспособност. Той е въвел в заблуждение работодателя си, който се е опитвал да разбере защо не е бил на работа до 9.01.2011 г., като е изтъквал различни причини за неявяването си - отсъствие от страната и пребиваване в Ж., приятелката му очаква да роди дете, както и болест без наличие на издаден болничен лист. Установено е също така, че със заповед № 707 от 9.11.2010 г. на ищеца е наложено наказание "предупреждение за уволнение" поради системно закъсняване за работа и отсъствие от работното място на 15 и 16 юли 2010 г. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Ищецът не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, защото недобросъвестно е укрил обстоятелството, че има разрешен отпуск, а на 11.01.2011 г. вече не е и ползвал такъв. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение". Неявяването на работа е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1 КТ. То е само по себе си тежко, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. Наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е отчел обстоятелството, че съвсем наскоро със заповед от 9.11.2010 г. на ищеца вече е било наложено наказанието "предупреждение за уволнение" за други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът не е положил усилия да промени поведението си и отново е допуснал ново по-тежко нарушение на трудовата дисциплина. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.