Решение № 4420 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2012 г.

Решение № 4420 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Кемер" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар Георги Тертер № 4, представлявано от адвокат И. Демерджиев - пълномощник срещу Решение № 844/17.04.2012 по адм. дело № 3197/2011 г. на Административен съд град Пловдив. С решението е потвърден Ревизионен акт (РА) с № 131101930 от 10.08.2011 г., издаден от Н. А. А. главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, ИРМ (изнесено работно място), гр. Пазарджик, на Националната агенция за приходите (НАП), поправен с РА с № 1125869 от 16.09.2011 г., потвърден и изменен с Решение № 1060 от 2.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството е установен допълнително корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, отм.) за 2004 г. в размер на 9 964,26 и са определени лихви върху тази сума в размер на 8 044,91 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Бонева оспорва жалбата в представена писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) с № 131101930 от 10.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, ИРМ гр. Пазарджик, на Националната агенция за приходите (НАП), поправен с РА с № 1125869 от 16.09.2011 г., потвърден и изменен с Решение № 1060 от 2.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството е установен допълнително корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, отм.) за 2004 г. в размер на 9 964,26 и са определени лихви върху тази сума в размер на 8 044,91 лв. Основанието за преобразуването на финансовия резултат, съгласно данъчно ревизионният акт не е липса на реквизити в издадената от доставчика касова бележка от кочан, а неиздаването на фискален бон по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредбата, при задължението такъв да бъде издаден като неразделна част от фактурата. Продажбите били документирани с касова бележка от кочан, като издадените фактури доказвали извършването на осчетоводените от него процесни разходи в общ размер на 51 098,80 лв. за 2004 г. по фактури с издател ЕТ "Шан - Ш. Р.". Страните не спорят по фактическата обстановка. Спорът им е правен и е свързан с приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО във връзка с увеличения финансов резултат на касатора и допълнителното определяне на данъчни задължения за 2004 г. Установено е по делото осчетоводяване на разходи в общ размер на 51 098,80 лв. за 2004 г. по фактури с издател ЕТ "Шан - Ш. Р." Касаторът не оспорва тяхната липса, но твърди, че са издавани касови бележки от кочан. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че е правилно преобразуването на финансовия резултат. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, така и тези от съдебното. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил принципите за предимство на съдържанието пред формата, за вярно и честно представяне и за документална обоснованост е неоснователен, тъй като ясно е разграничил предпоставките за облагане с преки и с косвени данъци и е обсъдил доказателствената сила на касовите бележки от кочана, придружаващи процесните фактури. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ЗСч урежда друг вид отношения, свързани с организацията и методологията по изграждане и функциониране на счетоводната система в предприятията и изготвянето на финансови отчети. Целта на Наредба № 4 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти е друга, като с нея се предвижда, че "касовата бележка" или "фискалният бон" установяват извършеното заплащане на определена цена в "търговски обект". С чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4/16.02.1999 г. (отм.) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /Наредбата/, в редакцията й към ревизирания период, е въведено задължението за всяко лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. Легална дефиниция на понятието касова бележка дава разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от посочената наредба, в приложимата редакция, съгласно която касова бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стока или услуга, издаден от фискално устройство, което е одобрено, въведено в експлоатация и регистрирано по реда на тази наредба. Касова бележка (фискален бон) е и касова бележка (системен бон), издавана от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. От самите фактури, с оглед характера на извършените доставки, е видно, че същите не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 3 и сл. от Наредбата. С оглед цитираните подзаконови норми се обосновава извод, че без наличието на фискални бонове не може да се удостовери плащането по спорните доставки. Счетоводното отразяване на "плащане в брой", каквото всъщност е установено от вещото лице в конкретния случай, без наличие на надлежни документи удостоверяващи същото, само по себе си не е доказателство за реалното му осъществяване. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм., приложима за периода редакция) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост. При това положение е следвало да бъдат издадени не само първични счетоводни документи от страна на "Кемер" ООД, но и фискални бонове, от регистрирано по надлежния ред фискално устройство, удостоверяващи извършеното плащане във връзка с доставката. В случая не се констатира да са налице издадени такива бонове. Не се твърди и не се установява по делото плащанията във връзка с процесните доставки да са извършени по банков път, като не твърди и не се установява по делото процесните доставки да попадат в изключенията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата, освобождаващи лицата от задължение за издаване на фискален бон. Предвид гореизложеното, съдът намира, че осчетоводените разходи в общ размер на 51 098,80 лв. не са документално обосновани в съответствие с принципа за документална обоснованост, определен в § 1, т. 34 от ДР ЗКПО, поради което и правилно е извършена корекцията на счетоводния финансов резултат на дружеството за процесната 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със стойността на тези разходи. При този изход на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, тъй като пред първата инстанция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2,