Решение № 4931 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2016 г.

Решение № 4931 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Районен съд - С., представляван от председателя му П. Н. срещу решение № 64 от 20.07.2016 г. постановено по адм. дело № 82/2016 г. по описа на Административен съд - Г., с което е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДисрк.), че от страна на Районен съд - С. спрямо М. Н. М. е извършена дискриминация по признак "увреждане", изразяваща се поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до сградата на Съдебната палата, стопанисвана от Районен съд - С. и Районен съд - С. е осъден да заплати на М. сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпените на това основание неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 475.00 лв. разноски по делото. Съдът отхвърля иска за заплащане на обезщетение за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 12000.00 лв., както и претенцията за разноски над присъдената сума. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като по отношение на М. не е допуснато неравенство в третирането и на същия е осигурен достъп до съдебните зали на първия етаж на сградата на съда, като е разпоредено откритите съдебни заседания, по които същият е бил страна да се провеждат в Зала № 1, намираща се на първия етаж в съдебната палата, както и че архитектурната среда е съобразена с техническите възможности на сградата и липсата на отпуснати средства за привеждане на архитектурната среда на сградата в съответствие с изискванията за достъп на хора с увреждания. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, алтернативно е формулирано и искане да бъде намален размерът на присъдената сума 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Не претендира заплащане на разноски. О. М. Н. М., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира и присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) с оглед осъщественото в касационното производство процесуално представителство от адв. С.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд - Г., с което е признато за установено, че спрямо М. М. е осъществена дискриминация по признак "увреждане", е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че спрямо жалбоподателя М. е допуснато неравенство в третирането по смисъла на ЗЗД. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, един от които е "увреждане", както и всяко по - неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.). По смисъла на чл. 5 от закона дискриминация е и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. В случая е установено, че сградата на Районен съд - С. не разполага със съоръжение осигуряващо свободен достъп до сградата съобразно потребностите на хора с уреждания, като М. М., който се придвижва с електрическа инвалидната количка (последният е с призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ) не може да влезе без помощта на други лица и по този начин същият няма достъп до залите на сградата на съда, в които се разглеждат дела, по които е страна. За достъп до залите на М. М. е разпоредено откритите съдебни заседания, по които същият е бил страна да се провеждат в Зала № 1, намираща се на първия етаж в съдебната палата, но реално жалбоподателят е транспортиран до съдебните зали на ръце от своите придружители. При тези данни следва да се приеме, че от страна на Районен съд - С. е осъществена дискриминация по реда на чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като в сградата на съда не е осигурена достъпна архитектурна среда, позволяваща достъп до сградата. С разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания понятието "достъпна среда" е дефинирано като среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, които всеки човек с намалена подвижност, с или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В случая е установено, че в сградата на Районен съд - С. не е осигурен достъп до сградата и съдебните зали на всички граждани с намалена подвижност или двигателни увреждания, тъй като последните не могат свободно и самостоятелно да достигат до тези помещения. Това прави съдебната палата и съдебните зали недостъпни в архитектурно отношение за хора с увреждания и за лица с двигателни затруднения, включително за жалбоподателя М. М., който поради заболяване се придвижва с инвалидна количка. Ето защо като достига до заключение, че от страна на Районен съд - С. е осъществена дискриминация по отношение на жалбоподателя М. М. (независимо от конкретните съображения), първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона и представените доказателства. Възражението на касатора Районен съд - С., че достъп на всички лица с двигателни увреждания, включително до залите за съдебни заседания в сградата не е осигурен поради липса на финансов ресурс е неоснователно. Съдебните заседания по правило са публични и се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда (чл. 133, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт), поради което задължение на съответния съд като юридическо лице е да осигури възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до съответните съдебни помещения. Неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак "увреждане" и обосновава възникването на отговорност за дискриминационно отношение по реда на ЗЗД. Липсата на гарантиран самостоятелен достъп на лица с увреждания в сградата на Районен съд - С. и до всички съдебни зали представлява нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., което не може да се компенсира с други организационни мерки, тъй като гражданите не са длъжни да се възползват от тях, а имат право самостоятелно и безпрепятствено да достигат до всички публични помещения в сградата съобразно възможния за тях начин на придвижване. Техническите и финансови затруднения, свързани с достъпа до сградата, са ирелевантни за изпълнението на законовото задължение за изграждане на достъпна архитектурна среда и следва да бъдат преодолени по подходящ начин, като се има предвид осъществяваната от съда публична дейност. Ето защо доводите на представителя на Районен съд - С. за финансова и техническа невъзможност за изграждане на среда, достъпна в архитектурно отношение, която освобождава касатора от задължението да изгради и поддържа такава, също са неоснователни. С оглед извода направен по - горе правилно е прието, че в резултат на съществуващата недостъпна архитектурна среда на сградата на Районен съд - С., жалбоподателят М. М. не може самостоятелно да достигне до помещенията й и да упражни правата си в съдебните производства, така както това е възможно за гражданите, които нямат двигателни затруднения, а е принуден е да ползва физическа помощ от своите придружители. Поради това правилно е преценено, че същият е подложен на стрес и притеснение, преживява чувство на безпомощност и унижение при седемте си посещения в съда (в този смисъл са събраните гласни доказателства) и има право на обезщетение за понесените неимуществени вреди. С оглед характера на вредите, обстоятелството, че и седемте посещения на М. М. в съда са свързани с накърняване на достойнството му и преживяване на физически затруднения и психически стрес сумата 3500.00 лв. е справедливо обезщетение за понесените от М. М. морални страдания. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от ЗА Районен съд - С. следва да заплати на адв. С. сумата 500.00 лв. възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство в касационното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение