Решение № 217 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2018 г.

Решение № 217 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена по пощата на 16.02.2018 г. от Д. Ц. В. и И. И. В., молба с вх. № 1782/19.02.2018 г., уточнена с молба с вх. № 2891/20.03.2018 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 464/16.11.2017 г., изменено в частта му за разноските с определение № 1371/19.12.2017 г., постановени по въззивно гр. дело № 547/2017 г. на Плевенския окръжен съд, – в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Х. Г. Г., на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, сумата 1 887. 07 лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължение за кредит и явяващи се разлика от продажната и действителната цена на сабя с надпис "за царя и отечеството" и метална кания, револвер "гасер монтенегро/черногорец", орден "за храброст", орден "С. А.", орден "за военна заслуга", награден знак за 20 години отлична служба и медал за възсшествието на Ф.; както и разноските по делото за двете съдебни инстанции. В молбата (предвид и уточнението й), като основания за отмяна се навеждат тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се поддържа, че по подадена от молителката В. молба с вх. № 919/15.02.2018 г. до ЧСИ Н. В. с рег. № 814, молителката се снабдила с молби с вх. № 4095/10.06.2016 г. и 1973/15.03.2016 г., подадени от ответника по молбата за отмяна (ищеца по делото) Г. по изп. дело №... по описа на същата ЧСИ, както и с издадено от последната по същото изп. дело удостоверение с изх. № 959/15.02.2018 г. Молителите излагат съображения тези писмени доказателства, които представят в преписи с молбата, да са нови и да са от съществено значение по делото. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се поддържа, че молителят В. бил лишен от участие в делото, тъй като влошено здравословно състояние – внезапно повишено артериално налягане му попречило да се яви и да защити правата си на съдебното заседание на окръжния съд. Ответникът по молбата за отмяна Х. Г. Г., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, поради просрочване, както и за неоснователност на същата, като последното се поддържа и в откритото съдебно заседание. Както е прието и в определение № 131/26.04.2018 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирани за това лица, като е спазен тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. След срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, с уточнителната молба с вх. № 2891/20.03.2018 г. са представени други писмени доказателства (извън трите посочени по-горе), но това не води до недопустимост на молбата за отмяна, а тези писмени доказателства не следва да се обсъждат от съда. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. - за представянето и събирането им по делото. Очевидно не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и писмените доказателства и обстоятелствата, които са били представени, респ. – били са твърдяни или релевирани по друг начин по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. От друга страна, новите писмени доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от съществено значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество, но са останали неизвестни към този момент за страната по делото, подала впоследствие молбата за отмяна на влязлото в сила решение. В случая, представените от молителите, молби с вх. № 4095/10.06.2016 г. и 1973/15.03.2016 г., подадени от ответника по молбата за отмяна (ищеца по делото) Х. Г. по изп. дело №.... по описа на ЧСИ Н. В. с рег. № 814, не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като са били представени и приети по делото в откритото съдебно заседание от 24.01.2017 г. на първоинстанционния съд – ведно с цялото съдържание към този момент на изп. дело №...., като молбата с вх. № 4095/10.06.2016 г. е била представена още и с исковата молба по делото. Поради това, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и обстоятелствата, които молителите считат, че се установяват от тези две писмени доказателства, и на които основават искането си за отмяна на постановената срещу тях осъдителна част от влязлото в сила решение. Третото представено от молителите писмено доказателство – удостоверение с изх. № 959/15.02.2018 г., издадено от ЧСИ Н. В. по изп. дело №...., е новосъздаден документ, който удостоверява обстоятелството, че молителката Д. В., в качеството си на длъжник, е изпълнила задълженията си по това изп. дело към взискателя по него Х. Г. (ответника по молбата за отмяна, ищец по делото), но без в удостоверението да е посочено към кой момент е осъществено това изпълнение. Следователно, и това писмено доказателство не удостоверява настъпването на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, още повече, че то съставлява волево действие на молителката (изпълнение на парични задължения), което не би могло да остане неизвестно за нея. Не е налице и соченото по отношение на молителя И. В., основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. В проведеното на 18.10.2017 г., открито съдебно заседание на въззивния съд, този молител не се е явил лично, но е бил надлежно представляван от общия процесуален пълномощник на двамата молители – адв. К. Д., като последният нито е твърдял заболяване на молителя В. към тази дата (каквото се твърди в молбата за отмяна), нито е искал отлагане на делото. Следователно, не е налице нито нарушение на съдопроизводствените правила, нито лишаване, вследствие такова нарушение, на молителя В. от възможността да участва по делото и да осъществи правото си на защита по него, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения, тъй като обективно не са налице, наведените от молителите основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, молбата им за отмяна на осъдителната част от влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски по делото в общ размер 520 лв., от които: заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 480 лв. (320 лв. за подаването на отговора на молбата и 120 лв. за явяването пред съда) и разходи за пътуване на страната в размер 40 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение