Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2014 г.

Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 99 от 13.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2042/2013 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, 17-ти състав, е отменил заповед № 52542 - F 053920/17.05.2013 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Пенка Димитрова Панчева, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Георги Странски" № 5, за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до същия. С решението ТД на НАП - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 550 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Маргарита Маркова Москова в качеството й на процесуален представител на ТД на НАП - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на на Административен съд - гр. Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител адв. Мирослав Спасов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил заповед № 52542 - F 053920/17.05.2013 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Пенка Димитрова Панчева, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Георги Странски" № 5, за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до същия. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорената заповед, като е посочил, че тя не е спорна между страните, като спорът между тях се свежда относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка и основно по отношение на срока за нейното приложение. Изложени са мотиви, че неиздаването на съответен документ за извършена продажба - фискален бон или касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е посочил още, че като израз на административната държавна принуда, ПАМ следва да бъде наложена при съблюдаване на установения в чл. 6 от ДОПК принцип за "съразмерност", според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава. На база на фактите по делото и предвид установеното нарушение на реда за издаване на фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак, административният съд е приел, че в заповедта не са изложени мотиви относно възможността проверения субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна административна мярка. Посочено е, че срокът на наложената принудителна мярка също не е обоснован с конкретните фактически обстоятелства, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за наличие на мотиви на заповедта за налагане на ПАМ като индивидуален административен акт. Последното нарушение е квалифицирано като такова, което лишава съдът от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона, и което следва да бъде квалифицирано като "съществено" и обуславящо необходимостта от отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Както сам е посочил първоинстанционният съд, по делото не се спори относно факта, че от страна на ответното по касация дружество "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив е допуснато нарушение на нормативно установеното с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ изискване за издаване на фискален бон за всяка продажба от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. В мотивите на посочената заповед органът по приходите е посочил, че за защита на обществения интерес и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и предвид тежестта на извършеното нарушение и местоположение на търговския обект мярката следва да бъде наложена за срок от един месец. Едно от целите на ПАМ е да се осъществява превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти и в защита на обществения интерес, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. С оглед на това следва да бъде прието, че в заповедта се съдържат мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Като е приел друго и е отменил заповедта като незаконосъобразна, Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив срещу заповед № 52542 - F 053920/17.05.2013 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на "Дринкарт" - ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Пенка Димитрова Панчева, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Георги Странски" № 5, за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до същия, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,