Решение № 14871 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2020 г.

Решение № 14871 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Долни Дъбник против решение № 262 от 10.04.2020 г. по адм. дело № 1156/2019 г. на Административен съд – Плевен, с което е отменена заповед № 240 от 22.08.2019 г. на същия административен орган, с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПЗ за УПИ Х-979 в стр. кв. 57 по плана на гр. Долни Дъбник. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците: У. Симеонова, Н. Симеонов, В. Бузолова, З. Бузолов, Т. Бузолов и В. Велчев не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че със заповед № 240/22.08.2019 г., предмет на оспорване, кметът на община Долни Дъбник одобрява проект за изменение на ПУП - ПЗ за УПИ Х-979, стр. кв. 57 по плана гр. Долни Дъбник като се създава застроителен режим на имота с определени параметри и отреждането се променя от "за жилищна строителство" в Предимно производствена зона (Пп) за "за производствено складова дейност", като границите на имота не се променят. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 134, ал. 1, т. 1 по заявление на собственика на имота В. Бузолова, ответник в настоящото производство (заповед № 134/20.05.2019 г. на кмета на община Долни Дъбник). Според графичната част на заповедта за имота е предвидено свързано застрояване със съседния УПИ III-978, при задължителни линии на застрояване и устройствени показатели: Пзастр. - 80%, Кинт- 1, 2 и мин. озеленена площ 20%. Установено е също, че съгласно Общия устройствен план (ОУП) на община Долни Дъбник, одобрен с решение № 354 по протокол № 32/26.04.2018 г. на общински съвет Долни Дъбник, имотът, предмет на разработката, попада в обхвата на "Жилищна устройствена зона за гр. Долни Дъбник" (Ж) при устройствени показатели съгласно Приложение 1: Пзастр. – до 40%; Кинт- до 1, 2 и мин. озеленена площ -50%. (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза). При тези факти административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството по изменение на действащия ПУП – ПЗ за имота е инициирано по заявление на собственика В. Бузолова. Изработването на проекта за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ Х-979 стр. кв. 57 по плана гр. Долни Дъбник е разрешено със заповед № 134/20.05.2019 г. на кмета на общината по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а оспорената заповед № 240/22.08.2019 г. е издадена от кмета на община Долни Дъбник след решение на общинския експертен съвет по устройство на територията за одобряване на проекта. Крайният извод на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ след изпълнение на посочените в текста предпоставки- съгласие на собственика на имота, който е инициатор и на изменението. Правното основание е посочено в заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и в становището на главния архитект на община Долни Дъбник по реда на чл. 135, ал. 4 ЗУТ. Ето защо изводът на административния съд, че заповедта е издадена без да е установено правно основание, е незаконосъобразен. Заключението на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената заповед с действащия ОУП на община Долни Дъбник следва да бъде споделено. С административния акт е променено отреждането на УПИ Х-979 стр. кв. 57 по плана гр. Долни Дъбник, като за него е определена устройствена зона Пп при конкретно отреждане "за производствено складова дейност" и устройствени показатели: Пзастр. - 80%, Кинт- 1, 2 и мин. озеленена площ 20%. Заповедта за изменение на ПУП- ПЗ е одобрена в противоречие с чл. 11 ЗУТ. Според цитирания текст за осигуряване на целесъобразно устройство поземлените имоти могат да се групират в територии и устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени планове и в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ. По смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ "устройствена зона" е съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Следователно един имот не може да формира устройствена зона, поради което одобреният проект, с който е определена устройствена зона Пп само за УПИ Х-979, кв. 57 по плана на гр. Долни Дъбник, е в нарушение на цитираните по – горе разпоредби. Действително конкретното предназначение на урегулиран поземлен имот се определя с подробния устройствен план- ПРЗ (чл. 112, ал. 1 ЗУТ), а разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони допуска отделни урегулирани имоти в жилищните територии да се отредят за нежилищни обслужващи обекти и в тях по искане на собствениците да се изграждат сгради за безвредни производствени дейности. Тази нормативна възможност обаче не изключва спазването на устройствените показатели за съответната устройствена зона. В подкрепа на този извод, е нормата на чл. 17, ал. 1 от наредбата, според която в жилищните територии в отделни урегулирани имоти се предвиждат нежилищни обекти, включително с производствено предназначение, като обслужващи за съответната територия. В случая по отношение на имота, предмет на разработката, не са спазени устройствените показатели за съответната устройствена зона. Както вече се посочи, съгласно ОУП процесният имот се намира в обхвата на устройствена зона, предназначена за жилищно застрояване при показатели Пзастр. до 40%; Кинт. - до 1. 2 и мин. озеленяване 50%. В отклонение от посочените показатели с оспорената заповед за имота са определени Пзастр. – 80% и мин. озеленяване 20 %. Това налага възприетото и от първоинстнационния съд заключение, че с оспорената заповед ПУП- ПЗ е одобрен в нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Съгласно цитирания текст всеки устройствен план съответства на предвижданията на устройствени планове от по-горна степен, а според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 предвижданията на общия устройствен план са задължителни при изготвянето на ПУП. В случая одобреният с оспорената заповед ПУП- ПЗ е в отклонение от предвижданията на ОУП за съответната устройствена зона, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Поради това като достига до заключение в този смисъл и на отменя заповедта, с която е одобрен ПУП – ПЗ за УПИ Х-979 стр. кв. 57 по плана гр. Долни Дъбник съставът на административен съд Плевен постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Принципно правилният довод на касационния жалбоподател, че отделни урегулирани имоти в жилищни устройствени зони могат да се определят с ПУП за нежилищни функции, в случая не обосновава различен извод, тъй като нежилищните обекти са с обслужващо предназначение за съответната територия и следва да бъдат съобразени с устройствените показатели за съответната устройствена зона, което с оспорената заповед не е направено. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза, със задачи, поставени от всяка от страните. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал и е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила в обжалваната част. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,