Решение № 5265 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2020 г.

Решение № 5265 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. С. от гр. В., подадена чрез адвокат Ц. Л., срещу решение № 1183/13.08.2020 г. по адм. д. № 1464/2020 г. на Административен съд – В.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и моли да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Главен специалист "Гражданско състояние" в Дирекция "АИО", район Приморски, общ. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Налице са релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Решаващият съд е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка, което е от изключително значение за правилното решаване на спора. С жалбата пред него са представени доказателства за постоянното пребиваване на лицето в Република България, което не е било взето предвид и отчетено от съда. Оспореното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по жалба на А. С. срещу отказ на гл. специалист "ГС" в Дирекция "АИО", район "Приморски" да се издаде удостоверение за наследници по искане вх. № АУ050446 пр/11.06.2020 г. С обжалваното решение, Административен съд - В. е отхвърлил жалбата. Приел е, че в случая се касае за отношения с международен елемент, които се уреждат от разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Изложил е, че наследодателят на жалбоподателката към момента на смъртта си не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария и при уреждането на наследствените правоотношения от настъпилата му смърт не следва да се приложат разпоредбите на българското право въз основа на чл. 89, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 91, т. 2 от КМЧП. След това съдът е приел за приложим Закона за гражданската регистрация, но е направил извод, че за наследодателя С. Е. е липсвало основание за вписване в регистъра на населението. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката А. С. -Е. е подала в район "Приморски", община В. искане за издаване на удостоверение за наследници на С. Е. с вх. № АУ050446 пр/11.06.2020 г., към което искане е приложила акт за смърт, издаден на 18.02.2020 г. от гр. А., Гърция. С писмо на гл. специалист "ГС" в Дирекция "АИО", район "Приморски" е отказано да се издаде удостоверение за наследници по искане вх. № АУ050446 пр/11.06.2020 г., поради това, че наследодателят е чужд гражданин и попада извън обхвата на подлежащите на вписване чужденци в регистрите по гражданско състояние. Видно от представеното по делото Удостоверение от 14.11.2013 г. на Началник сектор "Миграция", С. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария и притежава Удостоверение за постоянно пребиваване, валидно до 16.02.2022 г., както и постоянен и настоящ адрес в гр. В.. От представения акт за смърт е видно, че същият е починал в гр. А., Гърция на 16.02.2020 г., в срока на разрешеното му постоянно пребиваване в РБългария. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. За наследодателя на жалбоподателката има издаден акт за смърт и този факт не е спорен. Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в ЗГР и съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни "Население" и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в РБългария, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съдържанието на понятието "чужденец" е уредено в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците и по смисъла на този закон това е всяко лице, което не е български гражданин. Условията и редът при които граждани на други държави влизат, пребивават и напускат РБългария са различни и се уреждат както от Закона за чужденците, така и от Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБългария на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Независимо от това обаче, за всички чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, законът разпорежда да бъдат вписани в регистъра на населението. След като е установено по делото, че починалият С. Е. е имал издадено удостоверение за постоянно пребиваване в РБългария, валидно до 16.02.2022 г., той е подлежал на вписване в регистъра на населението. По отношение на него има издаден акт за смърт и съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената по-горе наредба, за него следва да бъде издадено удостоверение за наследници. Във връзка с това следва да се посочи, че висящият правен спор по ч. гр. д. № 12659/2020 г. на РС - В. за издаване на Европейско удостоверение за наследство по чл. 627 е ГПК, не е пречка за удовлетворяване на искането на наследниците на С. Е. за издаване на удостоверение за наследници по ЗГР в РБългария. Европейското удостоверение за наследство е документ, с който наследниците на едно лице доказват полагащото им се наследство в друга държава членка на ЕС, когато починалото лице е живяло в чужбина и е придобило там имот. Но то не заменя удостоверението за наследници, което се издава в България за удостоверяване на качеството на наследник на едно лице в границите на държавата. Административният съд е изложил мотиви, които не се основават на приложимия материален закон и на доказателствата по делото. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество от касационната инстанция. Доказателствата по делото водят до извод, че искането за издаване на удостоверение за наследници на С. Е. е основателно и преписката следва да се върне на община В., район "Приморски" за издаване на исканото удостоверение. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции - държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на 1280 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1183/13.08.2020 г. по адм. д. № 1464/2020 г. на Административен съд – В., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ отказ на гл. специалист "Гражданско състояние" в Дирекция "АИО", район "Приморски" за издаване на удостоверение за наследници на С. Е., гражданин на Швейцария, по искане вх. № АУ050446 пр/11.06.2020 г., заявено от А. С. -Е. и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане, съобразно мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА община В. да заплати на А. С. -Е. от гр. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/, разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.