Решение № 7025 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична община, чрез процесуален представител, против решение 6687/15.11.2021 г., постановено по адм. д. 6647/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в осъдителната част. Излагат се твърдения, че решението в оспорваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът В. Славова, в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител адв. Кантарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призован, ответникът се представлява от адв. Костова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с исковата молба на В. Славова за осъждане на Столична община, да й заплати обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 392 лв. и неимуществени вреди в размер на сумата от 100 лв., заедно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане, включително и направените в процеса разноски. Съдът е осъдил Столична община да заплати на Славова обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 392 /триста деветдесет и два/ лева, заедно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди. Наред с това Столична община е осъдена да заплати разноски по делото, съразмерно с уважената на Славова претенция, както и сумата от 150 лв., представляваща изплатено от бюджета възнаграждение на вещото лице Б. Маринова. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е приел, че срещу В. Славова е било издадено наказателно постановление 306486/14.03.2017 г. от зам. кмета на Столична община, с което за извършено нарушение по чл. 18, т. 1, б.а, б.б, б.в и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредба на столичен общински съвет за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община й е било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 24.10.2017 г. С възлагателно писмо за събиране на публични вземания изх. СОА20-ДИ11-12360/01.12.2020 г. Столична община е възложила на ЧСИ А. Петров, рег. 849 с район на действие СГС, събирането на сумата от 200 лв., представляваща публично общинско вземане. Образувано е било изпълнително дело 20208490406067, по което е била изпратена до ищцата покана за доброволно изпълнение изх. 14932/21.05.2021 г., в която е посочено, че задължението възлиза на 367 лв., от които 200 лв. - глоба, 143 лв. - разноски по изпълнението и 24 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Със запорно съобщение изх. 15090/21.05.2021 г. до Райфайзенбанк България ЕАД е наложен запор върху вземанията по сметката на Славова в размер на сумата от 367 лв. След пълното погасяване на сумата е вдигнат и запора на сметка на ищцата на 31.05.2021 г. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, с която е установено, че на 31.05.2021 г. от сметката на ищцата в Райфайзенбанк България ЕАД са изтеглени сумите: 20 лв. - такса запор, 367 лв. - служебен превод по сметка на ЧСИ А. Петров и 5 лв. - такса превод. За да уважи иска на Славова за имуществени вреди, съдът е приел, че са налице незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в предприемане на действия по събиране на вземане от наложено административно наказание глоба след изтичане на давностния срок по чл.82, ал.1, б.а от ЗАНН. Приел е, че към момента на образуване на изпълнително дело 20208490406067 на ЧСИ А. Петров, давността за изпълнение на административното наказание глоба е изтекла и органът не е представил доказателства от които да се установи, че двугодишният давностен срок е бил спиран или прекъсван, респ. че са били образувани изпълнителни производства в периода 24.10.2017 г. - 24.10.2019 г. С тези мотиви съдът е приел, че е налице нанесена имуществена вреда в размер от 392 лв., която е настъпила в резултат от незаконосъобразното действие на ответника да предприеме принудително изпълнение за погасено по давност публично вземане. Решението е недопустимо, в оспорваната част. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да докаже по безспорен и категоричен начин, с допустимите по АПК и ГПК доказателства, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. постановен или извършено/неизвършено при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. от орган или длъжностно лице на ответника; 4. да са отменени по съответния ред; 5. от тях да е настъпила вреда и 6. тази вреда да е в пряка и непосредствена причинна връзка с постановения незаконосъобразен акт, действието или бездействието. При липса на който и да било от посочените елементи отговорността на държавата, респ. общината в случая, не може да се реализира по реда на специалния закон ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца. В случая изложените в исковата молба обстоятелства водят до извода, че безвиновната отговорност на общината не може да бъде ангажирана поради следното: Предвид разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 7 от ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления, а съгласно разпоредбата на чл.163, ал. 4 от ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК предвижда, че принудителното изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление, което представлява изпълнително основание. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител (частен или държавен) пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като в молбата си взискателят следва да посочи начинът/начините на изпълнението. Първото действие на съдебния изпълнител, след образуването на изпълнителното дело, е да покани длъжника, в случая Славова да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок чл. 428, ал. 1 от ГПК. Действията по сезиране на ЧСИ не са незаконосъобразни, а са предприети в изпълнение на законоустановени права по приложимия процесуален закон - ГПК. Частният съдебен изпълнител също не действа като административен орган. На него законодателят е възложил събирането и на публични държавни вземания (чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ), но това не го прави държавен или административен орган. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е независим при изпълнение на своите функции и се подчинява само на закона. С т. 5 на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г., постановено по ТД 2/2014 г. от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС по въпроса: На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители изрично е прието, че: компетентни да разрешат тези спорове са винаги общите съдилища по реда на ЗЗД, тъй като съдебните изпълнители са органи на изпълнителния процес, които посредством държавна принуда осъществяват специфична процесуална дейност, която не е правосъдна. Давайки дължима защита на накърнено право, те изпълняват функции на правозащитен орган - трето лице между и над срещуположните страни по принудителното изпълнение.. По така изложените съображения вредите, произтекли за ищцата от действията на Столична община и нейните служители по сезирането на ЧСИ и действията на ЧСИ във връзка с образуваното изпълнително дело, не могат да бъдат обезщетени по реда на специалния закон ЗОДОВ, ангажиращ безвиновната отговорност на държавата и общините, а административният съд не е компетентен да разреши повдигнатия спор. Ищцата претендира имуществени вреди вследствие на действия по привеждане в изпълнение на наложената й глоба, за която е погасено субективното право на кредитора да иска принудителното й изпълнение. Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. При предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК длъжникът има възможността да оспори вземането предмет на изпълнение и да изложи възражението си за изтекла давност. Налице е специален ред за защита по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съдебното решение в частта му, с която в полза на ищцата е присъдена претендираната сума за имуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, се явява недопустимо. С оглед на това, решението следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото прекратено. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводната експертиза, за която на вещото лице е изплатена сума в размер на 150 лв. от бюджета на Административен съд София-град. Предвид изхода на делото на ищцата следва да се възложат разноските във връзка с експертизата. С оглед изхода на делото, претенцията на Славова за разноски, е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,