Решение № 11598 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2016 г.

Решение № 11598 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7183 от 15.06.2016 г., постановено по адм. д. № 4995/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121 К-781 от 20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Срещу това решение чрез процесуален представител юрк. Михайлова е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи. Излага съображения, които по същество представляват възражения за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като първоинстанционният съд не е преценил правилно и в неговата съвкупност доказателствения материал по делото, поради което е възприел неправилно фактическата обстановка по делото. Неправилно тричленният състав е приел, че след като заповед № 19055 от 22.10.2014 г. на директора на СДВР, с която е наложено предходно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отменена от Административен съд - С.-град, към момента на определяне на наказанието с оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, съдебното решение не е било факт. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът по делото - Т. М. И., се представлява от адвокат Дончева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски по списъка по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди възраженията на страните и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № 8121 К-781/20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на ответника по касация Т. И. В мотивите на обжалваното решение съдът е проследил законосъобразността на заповедта и правилно е преценил, че е издадена в противоречие с материално правните норми. Изложено е, че предвид посочения порок не следва да се обсъжда административнопроизводствената процедура. Видно от съдържанието на оспорения акт, при съобразяване с реквизитите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, органът е посочил като фактическо и правно основание за издаване на акта "укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения". В административния акт е отразено описание на деянието, възприето от наказващия орган като "неизпълнение на разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и на разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неизпълнение на служебните задължения". Административният орган е установил, че Т. И. - началник сектор "Охранителна полиция" при III Районно управление (РУ) "Полиция" - СДВР, е изготвил справка рег. № 26034/19.08.2014 г. за резултата от възложената му проверка на началника на III РУП-СДВР, по повод действия на служители довели до бягство на 15.08.2014 г. на задържаното лице Н. М. от сградата на III РУП-СДВР, с която въпреки наличието на достатъчно данни е укрил дисциплинарни нарушения извършени от конкретни служители. Министърът на вътрешните работи е достигнал до тези изводи в резултат на допълнителна проверка, разпоредена със заповед рег. № з-15009/19.08.2014 г. на директора на СДВР, тъй като справката на Т. И. не кореспондирала с фактическата обстановка, установена посредством системата за видео наблюдение, прослушването радио ефира и служебната документация по случая, за която е изготвена справка рег. № я62411/15.10.2014 г. по описа на СДВР. За извършените от служителя нарушения в ЗМВР се предвижда наказание "порицание", но наказващият орган е приел, че извършеното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца със заповед рег. № 19055/22.10.2014 г. на директора на СДВР, поради което на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание, му е наложил наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. По делото е представена пълната административна преписка, от която се установява, че извършеното от Иванов нарушение е поради изготвяне на справка, за поведението на служители, които са допуснали бягството на задържано лице от афганистански произход на 15.08.2014 г., като посочената справка не отговаря на записите на устройствата за видео наблюдение и записите на радио ефира. Изложеното налага извода, че датата на извършване на нарушението, за което на Иванов му е наложено дисциплинарно наказание е 19.08.2014 г., с оглед справка рег. № 26034/19.08.2014 г. за резултата от възложената му проверка на началника на III РУП-СДВР. Сочената в административният акт заповед рег. № 19055/22.10.2014 г. на директора на СДВР, с която на служителя е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца, обаче е издадена след извършване на нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Горното води до извода, че дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР не са извършени в срока на наложеното наказание "порицание". За да се счита, че второто дисциплинарно нарушение, което според административният орган е извършил И., е попада в срока, в което се изтърпява наказание "порицание", то следва да е извършено след 22.10.2014 г., тъй като на тази дата е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и считано от тази дата, започва да тече шестмесечният срок за изтърпяването му. При тези данни, настоящият състав намира, че министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание на Т. И. в противоречие с разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. В случая нарушението, станало повод за издаване на процесната заповед е извършено на 19.08.2014 г., т. е. преди да бъде наложено предшестващото наказание "порицание" - 22.10.2014 г. В случая административният орган е следвало да прецени, че няма наложено друго наказание на служителя и с оглед установената системност в нарушенията, да наложи друго подходящо наказание, спазвайки разпоредбите на глава VIII от част III на Закона за Министерство на вътрешните работи. Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията на касатора относно отмяната на заповед рег. № 19055/22.10.2014 г. на директора на СДВР, с която на Т. И. е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца и изчисляване на датата, на която следва да приключи изтърпяването на наказанието "порицание", наложено с посочената заповед. В настоящия случай релевантно за спора е обстоятелството, че към датата на нарушението служителят не е изтърпявал наказание "порицание", тъй като не е било наложено такова наказание с изрична заповед, поради което без значение е кога се счита изтърпяно това наказание и дали дата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" се включва в този срок. С още по-голяма сила за незаконосъобразността на процесната заповед № 8121 К-781/20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи е обстоятелството, че заповед рег. № 19055/22.10.2014 г. на директора на СДВР е отменена с влязло в сила решение, което обаче, предвид констатираната незаконосъобразност на приложението на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в случая не е повлияло за този изход на спора. При така изложените съображения, настоящият състав счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото се явява основателно, като видно от приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 500 лв. - платено адвокатско възнаграждение, платими от Министерство на вътрешните работи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,