Решение № 3602 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2011 г.

Решение № 3602 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ванушка Колева Павлова от гр. Стара Загора и на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 11016 от 01.08.2011 г. по адм. дело № 6476/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 62/28.03.2011 г., постановено по преписка № 261/2009 г. на КЗД, в частта, с която се установява, че Емилия Топалова - Хаджипетрова, в качеството си на директор на ЦДГ № 31 "Слънце" гр. Стара Загора, е извършила дискриминация по признак "възраст" на основание чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗЗДискр. чрез прекратяване на трудовото правоотношение на Павлова; в частта, с която на Хаджипетрова на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева и в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директорката в качеството й на работодател е предписано да се въздържа от действия, които нарушават ЗЗДискр. при прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Иска се отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Хаджипетрова оспорва жалбата по съображения, изложени от пълномощника й в писмен отговор и защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съдебното решение е постановено при точна преценка на събраните доказателства и правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Не се обосновава извод, какъвто е извела комисията, че при упражняване на своите нормативно установени правомощия, директорът на детското заведение, като работодател на жалбоподателката, е подходил към нея по различен, по-неблагоприятен начин в сравнение с третирането при сходни условия на други лица от персонала, защото обективно не е имало подобни случаи. Неправилна е тезата, развита в касационната жалба, че преценката за неравно третиране следва да надхвърли границите на конкретното заведение и да се направи изобщо и по принцип, защото твърдението за дискриминация е насочено към определено длъжностно лице, което действа при конкретни условия, в рамките на определена работна среда и с ограничен кръг лица. Затова и действията му следва да се преценяват конкретно, а не по принцип. В случая предприетите от директора на ЦДГ № 31 "Слънце" гр. Стара Загора действия, се изразяват в издаването на заповед за пенсиониране на учителката Павлова при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, формалните предпоставки за което са били налице. Що се отнася до субективната му преценка, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Във всеки случай обаче контролът за законосъобразност на въпросната заповед се осъществява по друг ред и изложените в тази насока мотиви на съда следва да бъдат споделени. Основателно тричленният състав е приел, че развитите от КЗД доводи относно възможността длъжностното лице да наложи дисциплинарно наказание, ако от страна на жалбоподателката е имало провинение, а не да прибягва до пенсионирането й при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, са неотносими към хипотезата на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. относно дискриминация по защитен признак "възраст". Това е така, защото липсва пряка причинна връзка между този признак и осъщественото според жалбоподателката "неблагоприятно третиране" чрез прекратяване на трудовото й правоотношение на съответното правно основание. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че самата норма на § 5 от ПЗР на КСО е дискриминационна, но че нейното съществуване има своето оправдание и законосъобразна цел във връзка с чл. 6 от Директива 2000/78/ЕО. Поради това действията на един ръководител, осъществени при упражняването на дискреционна власт и съобразени с разпоредбата на § 5 от ПЗР на КСО, не могат да се определят като дискриминационни по признак "възраст". В заведението не е имало друг учител, който е отговарял на същите условия за пенсиониране, но неговото правоотношение не е било прекратено. Обстоятелството, че в детската градина е работел пенсионер, съвместяващ длъжностите огняр и общ работник, е без правно значение, тъй като за него тази разпоредба от КСО е неприложима. От друга страна, изтъкваните от жалбоподателката влошени лични отношения с директора на детското заведение и конкретните причини за това също са ирелевантни за правния спор, доколкото не могат да обосноват дискриминация на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Въпреки изхода на делото не подлежи на уважаване искането на ответницата Хаджипетрова за присъждане на направените в тази инстанция разноски поради липса на представени доказателства за това. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,