Решение № 8065 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15185/2010 г.

Решение № 8065 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15185/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Василка Здравкова Манчева, срещу решение № 480 от 08.10.2010 г. по адм. дело № 609/2010 г. на Административен съд - Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Административен съд - Благоевград е отменил принудителни административни мерки - задължителни предписания до управителя на "Хенди - Тел" ЕООД, гр. София, по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокол за извършена проверка от 22.04.2010 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил и е осъдил Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград (като правоприемник на закритата Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил) да заплати на "Хенди - Тел" ЕООД, гр. София, направените от него разноски по делото. За да постанови този резултат Административен съд - Благоевград е приел, че отразените в протокола обстоятелства не са надлежно доказани. В частност административният съд е приел, че намиращите се на л. 20, 22, 24, 26, 28 и 30 от адм. дело № 239/2010 г., наименовани от него "служебни бележки", не представляват документи, удостоверяващи действителния размер на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Решението е неправилно. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка в предприятието, където се извършва работата (чл. 270, ал. 1 - 3 КТ), освен в случаите на чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро КТ - когато по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Затова работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното (и начислено във ведомостта) трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения (чл. 128 КТ). Следователно основното доказателство за изплатеното на работника трудово възнаграждение е ведомостта за изплатените заплати, в която със своя подпис работникът е удостоверил полученото от него трудово възнаграждение. В случая е останал неизяснен същественият въпрос - лично по ведомост срещу подпис или чрез паричен превод в избрана от него банка е било изплащано трудовото възнаграждение на Милен Славчев Методиев от гр. Кюстендил, подал сигнала за нарушения на трудовото законодателство. Следващият неизяснен въпрос - възприел ли е работодателят "Хенди - Тел" ЕООД (или "Хенди - Кюстендил") практиката да издава т. нар. фишове за изплатените на работниците работни заплати; при позитивен отговор - как се изготвят ведомостите и т. нар. фишове за заплати (на ръка, по електронен път или по друг начин); в частност - с какъв софтуерен продукт е работило счетоводството на работодателя през процесния период и как са изглеждали образците на ведомости и фишове в този продукт. Административният орган, който провежда производство за издаване на административен акт, не може да разпитва свидетели, но може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин (чл. 44, ал. 1 АПК). Тези сведения се дават писмено (чл. 44, ал. 2 АПК). Данните по делото сочат, че в процесния случай Дирекция "Инспекция по труда" въобще не е проявила старание да установи с предоставените й от закона процесуални средства оплакванията на работника Милен Славчев Методиев. Няма данни дори да е направила запитване до съответното звено на Националната агенция по приходите дали е получен сигнал от работника (какъвто той е заявил, че изпраща) и ако е получен - била ли е извършена проверка по него, какво е обхващала тази проверка (като предмет) и какъв е бил резултатът от нея. Процесуалното бездействие на Дирекция "Инспекция по труда" обаче не освобождава сезираният с жалбата срещу нейния акт административен съд от възложените му с АПК и поради това служебно дължими от него действия: да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства (чл. 9, ал. 3 АПК), в т. ч. да им даде указания за разпределението на доказателствената тежест по правилата на чл. 170 АПК ; да призове и разпита като свидетел (включително и чрез принудителното му довеждане при неявяване) работника Милен Славчев Методиев, подал сигнала за нарушения на трудовото законодателство (чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро АПК ); служебно да възложи на назначеното от него вещо лице задача да провери всички счетоводни регистри и записвания, в които са отразени (напр. като разходи) изплатените на работниците и служителите трудови възнаграждения (чл. 172, ал. 2 АПК). Тези свои задължения обаче Благоевградският административен съд в случая не е изпълнил. В резултат постановеното от него решение е необосновано. Поради това допуснатите нарушения на посочените съдопроизводствени правила са съществени и представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 3 АПК делото следва да бъде върнато на Благоевградския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първите процесуални действия, които следва да бъдат извършени при новото разглеждане на делото, са: а) разпит като свидетел на работника Милен Славчев Методиев по заявените с подадения от него сигнал обстоятелства, в т. ч. и фишовете за заплати на л. 20, 22, 24, 26, 28 и 30 от адм. д. № 239/2010 г. на Административен съд - Кюстендил от него ли са представени, получени от него трудови възнаграждения ли отразяват; до кое структурно звено на НАП е подал сигнал (за какъвто говори в жалбата си до ГИТ) и т. н.; б) запитване до съответното звено на НАП била ли е извършена проверка по сигнала на Милен Славчев Методиев, с какъв предмет и в какъв обхват. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на свидетеля и в отговора от структурното звено на НАП, Благоевградският административен съд следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за решаването на делото не са събрани доказателства и в тежест на коя от тях е да осъществи необходимото доказване. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,