Решение № 5207 от 1.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. "Граф Николай Игнатиев" 16, срещу Решение 352 от 30.09.2021 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 386/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение 1228р-5852 от 12.05.2021 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, с което на М. Димитрова е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора, счита ожалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно всички факти по делото, като твърди, че процесното СУМПС е издадено в противоречие с чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и § 16 от ПЗР на ЗДвП относно изискуемата образователна степен, която следва да притежава заявителят. Излага, че М. Димитрова е представила свидетелство за основно образование, според което последната е завършила основното си образование в ОУ Г.С. Раковски, [населено място] през учебната 1992/1993 година, с общ успех 4.10, като са отразени и резултатите от учебния план в VII ми клас. Сочи, че към този период в сила е била разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от отменения Закон за народната просвета (ЗНП), която изисква за завършило основно образование да се счита, лице, което е завършило VIII клас. Обосновава извод, че към момента на издаване на СУМПС не са били налице законовите предпоставки за издаването му, тъй като е липсвало едно законовите основания, визирано в т. 7 на чл. 13 от Наредба I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба I-157/2002), тъй като лицето не отговаря на заложеното в чл. 151, ал. 2 ЗДвП изискване, нито попада в изключението на § 16 от ПРЗ на ЗИД ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да отхвърли жалбата на М. Димитрова. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба М. Димитрова, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. К. Цоклинов, Адвокатска колегия, гр. Стара Загора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 02.10.2019 г. М. Димитрова подава заявление вх. 15015 за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към заявлението прилага документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3-7 от Наредба I-157/2002, вкл. свидетелство за основно образование серия Д-93, 0135089 с рег. 264/30.06.1993 г., издадено от Основно училище "Г. С. Раковски" [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково. На 03.10.2019 г. на М. Димитрова е издадено СУМПС [номер] за придобита правоспособност за категории АМ, В1 и В, като документът е връчен на лицето на 08.10.2019 г. С Докладна записка рег. 1228р - 6411/ 08.06.2020 г. от началник-отдел "Охранителна полиция" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора, е направено искане до директора на ОД на МВР Стара Загора, за възобновяване на административното производство по издаването на СУМПС [номер] от 03.10.2019 г. на основание чл. 19 от Наредба I 157/2002, във вр. с чл. 99 от АПК. На 16.06.2020 г. Димитрова е уведомена, че в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора е възобновено производството по издаване на СУМПС, като е указано, че в 7-дневен срок може да представи възражения. На 28.07.2020 г., с Решение 1228р-8366 на директора на ОДМВР Стара Загора, на основание чл. 19 от Наредба I-157/2002, във връзка с чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК и Докладна записка рег. 1228р-6411 е възобновено производството по издаване на СУМПС [номер], като е постановена отмяна и е обявявано за невалидно СУМПС [номер]. Органът приема, че лицето не отговаря на образователния ценз за издаване на СУМПС, тъй като съгласно представената от Регионалното управление на образованието - Хасково информация, М. Димитрова не притежава документ за завършено основно образование, а е завършила успешно 7-ми клас. На 07.04.2021 г., с влязло в сила Решение 138 от 07.04.2021 г. по адм. дело 590/2020 г. Административен съд Стара Загора, обявява за нищожно Решение 1228р-8366/28.07.2020 г., в частта му, с която е отменено и е обявявано за невалидно СУМПС [номер], като преписката е върната за произнасяне на компетентния административен орган. На 12.05.2021 г. с Решение 1228р-5852 на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Стара Загора, на основание чл. 4, ал. 1 от Наредба I-157/2002 е отказано издаването на СУМПС на М. Димитрова по Заявление вх. 15015/02.10.2019 г., с мотиви, че лицето няма завършено основно образование по реда на отменения Закон за народната просвета, а е със завършен седми клас, поради което и по аргумент от нормата на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, няма право да управлява МПС. В хода на делото е прието като доказателство Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 03.08.2020 г. на прокурор при РП Стара Загора. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, но е в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че преценката дали Димитрова отговаря на изискването за завършена степен на образование, следва да се извършва при прилагането на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ бр. 77/ 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.). Анализирайки разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 3 и 4 ЗНП (отм.);, съдът приема, че законът определя свидетелството за завършено основно образование като официален свидетелстващ документ, удостоверяващ с обвързваща материална доказателствена сила придобиването на основно образование по реда на отменения ЗНП. Позовавайки се на материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК на представеното в хода на възобновеното административно производство по издаване на СУМПС свидетелство за основно образование - сер. ОМ-20, 003751, рег. 1492-1/25.06.2020 г., издадено от ОУ "Иван Вазов" гр. Симеоновград, обл. Хасково, удостоверяващо, че Димитрова, през учебната 1992/1993 г. е завършила основно образование в ОУ "Г. С. Раковски" [населено място], общ. Симеоновград и след извършена служебна справка в Регистъра на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация, воден от Министерство на образованието и науката, съдът приема за недоказана възприетата от административния орган липса на изискуемото условие по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ бр. 77/ 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. ), за получаване на СУМПС от лицето. Първоинстанционният съд прави извод и за нарушение на чл. 35 и 36, ал. 1 АПК, тъй като органът не е извършил необходимите проверки за установяване достоверността на представения официален документ за завършена степен на образование и не е съобразил полученото в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Стара Загора през м. август 2020 г. Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 03.08.2020 г. на прокурор при РП Стара Загора. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно като краен резултат. В съответствие с чл. 99 АПК, когато възобновява административното производство, компетентният административен орган отменя влезлия в сила акт и едновременно с това може да издаде нов акт от същия вид, да откаже да издаде такъв акт или да проведе допълнително производство по глава V АПК, след което да издаде нов акт, респективно да откаже издаването му. В случая е налице акт за възобновяване на административното производство, а именно: Решение 1228р-8366 от 28.07.2020 г. Същият този акт в частта му, с която е отменено и обявено за невалидно СУМПС [номер], издадено на М. Димитрова, е обявен за нищожен с влязъл в сила съдебен акт. Следователно актът, с който е отменено предходно издаденото СУМПС не съществува. Преди да пристъпи към постановяване на обжалвания в настоящото производство отказ, административният орган е следвало да отмени предходно издадения и влязъл в сила административен акт, тъй като в случая изобщо не е извършвана преценка за наличие на предпоставките по чл. 99 и сл. АПК. Именно при проверка на предпоставките за отмяна на влезлия в сила административен акт се проверяват основанията за възобновяване на административното производство поради което и самият акт за възобновяване не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по арг. от чл. 103 АПК. За пълнота следва да бъде отбелязано и следното: правилно първоинстанционният съд приема за доказано, че М. Димитрова е завършила основно образование през учебната 1992/1993 г., позовавайки се на свидетелство за основно образование - сер. ОМ-20, 003751, рег. 1492-1/25.06.2020 г., издадено от ОУ "Иван Вазов" гр. Симеоновград, обл. Хасково, поради което попада в изключенията на § 16 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.). Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорения акт Държавен вестник, бр. 77 от 26.09.2017 г., свидетелство за управление се издава на лице, което е завършило десети клас. В съответствие с разпоредбата на § 16 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили основно образование или завършили десети клас по реда на отменения Закон за народната просвета до влизане в сила на "този закон", т. е. на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Законът за Народната просвета е отменен с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, Държавен вестник, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г. Но в неговия § 60, т. 4 изрично е посочено, че § 46, т. 1, б. "а" от закона влиза в сила от 01.08.2022 г. § 46, т. 1, "а" от Закона за предучилищното и училищното образование съдържа изменение на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, като думата "основно" се заменя с "първи прогимназиален етап на средно". От анализа на посочените разпоредби е видно, че в случая релевантно за издаване на процесното свидетелство за управление е придобитото основно образование. По делото е приложено свидетелство за основно образование - сер. ОМ-20, 003751, рег. 1492-1/25.06.2020 г., издадено от ОУ "Иван Вазов" гр. Симеоновград, обл. Хасково. Това свидетелство е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който се ползва с материална доказателства сила за установения в него факт, поради което съдът, а и административният орган, е длъжен да я зачете, т. е. да приеме за доказан установения в него факт, както правилно приема и първоинстанционният съд. Това значи, че по отношение на М. Димитрова е налице изключението на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), тъй като до влизането в сила на този параграф 26.09.2017 г., тя е завършила основно образование по реда на отменения, считано от 01.08.2016 г., Закон за народната просвета. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като, макар и претендирани от срана на ответника, такива не са доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд