Решение № 228 от 2.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 601/2009 г.

Решение № 228 от 2.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 601/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молбата на Е. А. А. А., упражняващ търговска дейност под фирма "Ф. К. А." адрес на управление - гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 12.11.2004 г., по т. д. № 476/2004 г., с което е уважен предявеният от "С" срещу молителя иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развалена, поради виновно неизпълнение от страна на купувача, сключената на 1.02.2001 г. между страните, чрез С. агенция за приватизация, приватизационна продажба на фотоателие (магазин № 2), находящ се в гр. С., ж. к. "Л", кв. 30 А от действащия ЗРП на същия, ул. ... бл. 144, със застроена площ от 90. 94 кв. м., заедно с 1.917% от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: изток-тревни площи; запад-тревни площи; север - апартамент и вход на бл. 144 и юг-магазин. За да обоснове молбата си за отмяна, основана на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), молителят поддържа съществуването на новооткрити писмени доказателства - 2 бр. вносни бележки до "О. б." АД от 7.01.2004 г. и от 21.12.2004 г., както и служебна бележка на С. общинска агенция за приватизация, изх. № - ФО- 2774/26.02.2007 г., които са от съществено значение за изхода на делото, но които при решаването му, като удостоверяващи извършено от трето на чуждия правен спор лице- сина на купувача, плащане задължението на последния, не са могли да му бъдат известни и своевременно представени в инстанционното производство. Ответната по молбата страна не е взела становище по нейната основателност по реда на чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.). Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната и провери правилността на решението, чиято отмяна се иска съобразно правомощията си по чл. 234, ал. 1 и сл. ГПК (отм.) и данните по делото, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса, срещу влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), за да е осъществено соченото основание за отмяна, е необходимо твърдяното от страната обстоятелство или представено писмено доказателство да има характеристиката на новооткрито, т. е. да е съществувало до постановяване на решението в инстанционното производство, но което същата поради обективна невъзможност, въпреки положената дължима процесуална грижа да охрани интересите си, да не е могла да представи, респ. да не е могла да се позове на него пред инстанцията по същество. Същевременно дори и когато съответното писмено доказателство е новооткрито по вложения от законодателя смисъл, изяснен по-горе, то за да настъпят предвидените с разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) правни последици е необходимо това ново обстоятелство или писмено доказателство да е релевантно за изхода на спора. Това означава, че същото следва да подкрепя изцяло твърдените от страната - молител обстоятелства, които са останали недоказани единствено и само поради липсата му, т. е. съществуването му да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото. В разглеждания случай така предвидените от законодателя с нормата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) предпоставки не са налице. Сочените от молителя писмени доказателства- 2 бр. вносни бележки, удостоверяващи, първата - плащане на 7.01.2004 г. от "Ф" ООД по сметка на С. общинска агенция за приватизация сума в размер на три хиляди и петстотин лева по договор от 1.02.2001 г., а втората, че на 21.12.2004 г. по същата сметка и на същото основание е направено плащане от "Ф" ООД на 13 146.33 лв., както и служебна бележка от С. общинска агенция за приватизация със съдържание, че към 23.02.2007 г. закупеният обект е изцяло изплатен, не могат да бъдат възприети като новооткрити по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).. От една страна по делото липсват данни страната обективно да е била в невъзможност да представи първата вносна бележка, която към датата на последното проведено по делото съдебно заседание 26.10.2004 г. е съществувала, а от друга, дори и да се възприеме становището изложено в обстоятелствената част на молбата за отмяна за обективната невъзможност молителят да се снабди с представените в извънинстанционното производство писмени доказателства, то обстоятелството, че окончателното плащане на покупната цена е осъществено след датата на постановеното съдебно решение- 12.11.2004 г., изключва възприемането им за новооткрити, а новосъздадените, какъвто е характерът на разглежданите, са неотносими към отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК. Същевременно съобразена датата на отправената до молителя и получена от същия на 3.04.3003 г. нотариална покана за изпълнение, както и даденият с нея краен 14 дневен срок за изпълнение, изтичащ за длъжника на 18.04.2003 г., обосновава правен извод, че така сочените доказателства са и без значение за крайния правен извод на съда в инстанционното производство- наличие на длъжниково неизпълнение по причина, за която последният отговаря. Следователно и на това основание - невъзможност визираните писмени доказателства да обусловят различен правен резултат по предявения от С. о. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, процесуалното правило на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) не намира приложение. Водим от горното и на осн. чл. 231, б. "а" ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия