Решение № 8720 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2016 г.

Решение № 8720 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Л.-Т." ЕООД, подадена чрез пълномощник, против решение № 42 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 85/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 1139з-18 от 13.02.2015 г. на началник-сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" в ОД на МВР - К., за отказ да бъде регистриран лек автомобил "НИСАН", модел "НАВАРА" с рег. № ....., който е със заличен идентификационен номер на рамата. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни към спора писмени доказателства, не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Ответникът началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Същите са подробно изложени в първоинстанционното решение, поради което настоящата инстанция не следва да ги обсъжда повторно. В съответствие с доказателствата по делото и становищата на страните съдът е приел за безспорно обстоятелството, че посоченото от производителя място на номера на рамата е поразено от силна корозия на метала (т. е. не съществува видим номер на рама, липсват маркировки), но е установено друго място в автомобила, на което се съдържа заводски идентификационен номер на автомобила. Посочил е, че процедурата по регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер включва установяването на последния, но за да бъде извършена регистрация, следва този автентичен номер да бъде "възстановен" в процедура по чл. 14 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. В заключение решаващият съд е приел, че в съответствие с доказателствата и закона постановеният отказ е законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а според ал. 3 на същата разпоредба превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно, законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, като такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП при възстановяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя по реда на Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. Процедурата по Инструкцията, обаче, е самостоятелно административно производство, което във времето предшества производството по регистрация на автомобила и което, видно от данните по делото, не е било проведено в конкретния случай. Съгласно цитираната инструкция страната има субективно право да поиска възстановяване на поставения от производителя номер. Упражняването на това субективно право зависи от преценката на носителя му. В тази връзка, следва да се отбележи, че административният орган няма задължение в рамките на производство по искане на регистрация да установява действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. Необходимо е само да констатира автентичността, респ. липсата на такава, вследствие на определени обстоятелства, което налага задължение при условията на обвързана компетентност - във втората хипотеза да откаже регистрация. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е съобразил доказателствата, свързани с евентуалното установяване от експертизата на автентичния идентификационен номер. В конкретния случай, безспорно по делото е, че номерът на рамата е заличен вследствие на корозивни процеси върху метала, обстоятелството, че е "установяем", е относимо към следващата, предвидена в Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. на МВР, процедура. Регистрацията ще бъде допустима след успешно провеждане на производство по възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство по реда на Инструкция на МВР № I-185 от 06.12.2002 г. Въпрос на законодателна инициатива и законодателни промени е търсенето и установяването на по-ефективна административна процедура. В писмения отговор на касационната жалба, ответникът извежда доводи за липса на правен интерес от страна на жалбоподателя, поради вх...дирано заявление от касационния жалбоподател на 29.03.2016 г. в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - К., с което заявява, че желае работата по регистрацията на процесния автомобил да бъде прекратена. Подаването на заявлението е неотносимо към проверката на правилността на обжалваното решение, то е въпрос, който е отнася до изпълнение на процедура от административния орган. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения отказ. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - К. следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд