Решение № 4964 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1310 от 17.02.2025 г. по адм. д. 93/2025 г. Административен съд Хасково (АС Хасково) е отхвърлил жалбата на И. К. О., гражданин на Сирия, против решене 12733/05.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. К. О., гражданин на Сирия, чрез адв. Я. Славов от ХАК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежище на бежанците (ЗУБ) за предоставяне на лицето на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут. Счита, че индивидуалният административен акт е незаконосъобразен, поради издаването му в нарушение на чл. 75 ЗУБ. Според касатора, съдът е игнорирал причините поради, които лицето е напуснало страната си на произход, а именно наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Намира за неправилен извода на АС Хасково, че Турция е трета сигурна държава, поради това, че прилага Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция от 1951 г.) и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно произнасяне по съществото на спора. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 12733 от 05.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на лицето И. К. О. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът, след задълбочен анализ и изключително подробни мотиви е изяснил фактическата обстановка по делото, като е установил, че не са налице каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към И. О. по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Направен е извод, че липсват относими факти обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо И. К. О. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. В подкрепа на този извод, съдът е изследвал изключително подробно и детайлно политическата и военна обстановка в Сирия. Изложени са мотиви, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, когато член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ има предоставена международна закрила, доколкото не се сочат от жалбоподателя доказателства в тази връзка. Според съда за И. К. О. не е приложим и принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Прието е, че не се опровергава по делото, че Турция, през която лицето е преминало, вече не попада в обхвата на понятието трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Първоинстанционният съд е акцентирал на обстоятелството, че И. О. е напуснал доброволно територията на държавата си и е преминал нелегално през границата между Република Турция и Република България, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Крайният извод на АС Хасково е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. От решаващия съд са спазени всички процесуални изисквания по разпоредбите на АПК и тези на ГПК. Обжалваният съдебен акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Съдът не е допуснал нарушения и на материалния закон. Административният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, съгласно която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В разглеждания случай касаторът твърди, че съдът е игнорирал факта, че причините лицето да напусне страната си по произход са свързани със заплаха за неговия живот и сигурност. Видно от данните по делото при проведеното с И. К. О. интервю (лист 50 от адм. преписка) не се установява спрямо лицето да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, относимо за предоставянето на бежански статут. От обективираните изявления на чужденеца в проведеното му интервю не се установява наличието на заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Правилен и обоснован на данните по делото е изводът на първоинстанционният съд, че от разказаната бежанска история не се установяват действия по преследване и в уредените в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ хипотези, а мотивите за напускане на страната по произход не са релевантни към търсената защита. В изявлението чужденецът не сочи други относими причини, обосноваващи опасения за преследване. При тази фактическа установеност правилно административния орган и АС Хасково са преценили за неоснователно искането на чужденеца за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на И. К. О. не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни са изводите на административния съд във връзка с липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето И. К. О., гражданин на Сирия, и по смисъла на чл. 9 ЗУБ. От лицето не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ посегателства, включително той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Изявленията на И. О. са разгледани изчерпателно от административния орган и от АС - Хасково в светлината на тълкуването и правилното прилагане на чл. 9 ЗУБ. В тази насока правилно е съобразено заявеното обстоятелство от лицето, че същият е напуснал доброволно територията на държавата си и е преминал нелегално през границата между Република Турция и Република България, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер. Първостепенният съд е формирал верни изводи за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изследвайки и критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В тази връзка съдът е извършил детайлен анализ на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при Министерски съвет относно актуалната обстановка в Сирия, в резултат на което обосновано е приел, че съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В настоящия случай е необходимо да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие на материалния закон е приел, че Турция е "трета сигурна държава", поради това, че прилага Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция от 1951 г.) и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. И. К. О. е пристигнал в България от Турция, която е "трета сигурна страна" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Правилно е съобразено от съда, че лицето не е било принуждавано да напусне Сирия, а в последствие и Турция. По делото липсват данни и не се твърди, че чужденецът може и да не бъде допуснат на територията на Турция, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че доколкото личната бежанска история на касатора се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на И. К. О. не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както правилно е съобразил и административният съд. Като е достигнал до същите правни изводи първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение