Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г.

Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. чрез адв. Д. Р. от АК - Х. срещу решение № 84 от 31.03.11 г., постановено по в. гр. дело № 145/11 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 27 от 9.12.10 г. по гр. дело № 41/10 г. на Районен съд - Ивайловград. С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите - 20.08.07 г. С определение № 435 от 6.04.12 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по въпроса следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата, обуславящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че липсата на повдигнато обвинение не е основен елемент от състава на нормата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, след като е налице постановление за прекратяване на наказателното производство против лицето. Моли решението да бъде отменено, а искът - уважен. Представителят на В. к. пр. моли решението да бъде оставено в сила. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че не е налице фактическия състав, изискуем от закона, за ангажиране отговорността на държавата, тъй като срещу ищцата не е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, а образуваното досъдебно производство било прекратено. Материалноправният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1200 от 2.12.08 г. по гр. дело № 3517/07 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на отм. ГПК, в което е прието, че при образуване на полицейско производство, което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2 пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. Настоящият съдебен състав на IV г. о. на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на въпроса, дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Съгласно приетото в т. 7 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Ето защо фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна съдебната практика, обективирана в решение № 1200 от 2.12.08 г. по гр. дело № 3517/07 г. на III г. о. на ВКС. По основателността на касационната жалба. Решението е незаконосъобразно. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск поради липса на осъществен фактически състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, е неправилен. По делото не е спорно, че не е било повдигнато и предявено обвинение в извършване на престъпление по отношение на З. Д. С влязло в сила на 3.06.08 г. постановление на РП - Д. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 470/07 г. на РПУ - Д., водено срещу З. Д. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК поради липса на доказателства. При тези данни по делото е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В настоящата хипотеза съдът, като съобрази продължителността на наказателното производство срещу ищцата - седем месеца; търпените от нея страдания от морален характер, изразяващи се в непрекъснат стрес и притеснения по повод на разследването, уронване на доброто й име като адвокат и злепоставянето й пред клиентите й, влошаване на отношенията й с роднините й, намира, че сумата от 2000 лв. справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. Решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 2000 лв., като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК искът по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ следва да се уважи в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 3.06.2008 г. - влизане в сила на решението на РС - Димитровград по ч. н. д. № 325/08 г., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство съобразно приетото в т. 4 от ТР № 38/04 г. на ОСГК на ВКС. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.