Решение № 77 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6309/2007 г.

Решение № 77 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6309/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. срещу решение № 787 от 10.07.2007 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр. д. № 1* от 2003 г., с което е оставено в сила решение от 11.04.2003 г. и решение от 19.12.2005 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 3* от 2001 г., с които е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. К. Г. срещу "С" О. при участието на третите лица-помагачи А. М. и Б. С. Л. иск за признаване на собствеността и предаване на владението на бивш имот пл. № 1225а, кв.30 по кадастралния план на вилна зона В., м. "Е", който по регулационния план, одобрен със заповед № Р* от 23.08.1995 г. на К. на Община В. е разделен на: 1. място с площ от 720 кв. м., представляващо парцел **** в кв.30, 2. място с площ от 95 кв. м., оцветено с кафяв цвят на скицата на в.л., намираща се на лист 38 от в.гр. д. № 524 от 2000 г., придадено към парцел **** в кв.30, 3. място с площ от 400 кв. м., оцветено в кафяв цвят по същата скица, придадено към парцел **** в кв.30, 4. място с площ от 170 кв. м., оцветено в червен цвят на същата скица, отредено за път и 5. място с площ от 90 кв.м., оцветено с жълт цвят на същата скица, отредено за улица XIII. В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата - ответника "С" О. и третите лица-помагачи А. М. и Б. С. Л. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна (ищец по делото), преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) за подаване на касационна жалба и срещу акт на съда, който съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отхвърли предявения от касаторката срещу "С" О. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на третите лица-помагачи по делото С. А., които по-късно са го прехвърлили на ответника по делото "С" ООД. Приел е, че описаният в протокол № 33 от 11.08.1954 г. имот на С. А. не е бил отчужден и причислен към ДПФ, тъй като не е бил завършен предвидения в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от У. № 573 от 28.05.1949 г. сложен фактически състав на причисляването на този имот към ДПФ. Поради това съдът е счел, че имотът е бил отнет неправомерно от собственика С. А., поради което на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху този имот правилно е било възстановено на наследниците на С. А. с решението на ПК В. № 50 от 2.04.1993 г. По отношение на ищцата е прието, че към 20.02.1952 г. (датата на решението за предоставяне на имот на наследодателя на ищцата К като обезщетение за друг негов отчужден имот), този имот не е бил държавен (все още е бил собственост на С. А., от когото е отнет едва през 1954 г., поради което и К. Н. не е придобил този имот. Неправилно било и решението от 13.07.1994 г. за отмяна на отчуждаването на имота на ищцата, тъй като към датата на постановяване на това решение имотът вече не е бил държавна собственост (правото на собственост върху него е било възстановено на наследниците на С. А. с решението на ПК от 2.04.1993 г.). Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Крайният извод на въззивния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата за предявяване на ревандикационен иск за бившия имот пл. № 1225а от кв.30 по кадастралния план на вилна зона В., м. "Е", е правилен, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд. Неправилно съставът на Варненския окръжен съд е приел, че целият спорен имот (бивш имот пл. № 1225а от кв.30 по кадастралния план на вилна зона В., м. "Е") е част от бившия имот на наследодателя на третите лица-помагачи С. А. и от имота, предоставен от държавата на праводателя на ищцата К. В исковата молба ищцата е твърдяла, че е собственик на бившия имот пл. № 1225а по реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и като наследник на майка си С, която е придобила имота по дарение от К. С. Н., който пък от своя страна го е придобил от Държавата като обезщетение за друг отчужден негов имот. По делото обаче е установено, че с решения по протокол № 2 от 23.09.1949 г. и по протокол от 20.02.1952 г. на комисията по чл. 11 от П. за земеустрояване на ДЗС К. С. Н. е получил от Държавата имот, който се намира в източната част на парцел **** I-1662 от кв.227 по регулационния план на предградие "Л" на гр. В., одобрен със заповед № 1* от 2.06.1937 г. и е част от дял III (собственост на Държавата) по разделителния протокол по ч. гр. д. № 85 от 1940 г. на Варненския околийски съд. Видно от комбинирана скица от м.03.2004 г. към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. К. Б., инж. В. Власковски и инж. Ст. Г., намираща се на стр.93 на гр. д. № 1* от 2003 г., предоставеният на К. С. Н. от Държавата имот обаче обхваща само източната част от процесния имот пл. № 1225а, означена със зелен контур и защрихована със синьо на скицата. Тоест, останалата част от имот пл. № 1225а (означена на скицата със зелен контур, извън защрихована в синьо част) никога не е била собственост на К. Н.и съответно не е била придобита по дарение от майката на ищцата С. П. това решението от 13.07.1994 г. по адм.д. № 1* от 1994 г. на Варненския окръжен съд за възстановяване на собствеността на ищцата върху тази част от бившия имот пл. № 1225а е материално незаконосъобразно. Преценявайки законосъобразността на това решение по пътя на косвения съдебен контрол, настоящата инстанция приема, че ищцата не си е възстановила собствеността и съответно че не е собственик към настоящия момент на западната част от имот пл. № 1225а, която не е част от предоставения от Държавата на К. Н. с протокола от 20.02.1952 г. имот. Ищцата не е собственик към настоящия момент и на източната част от имот пл. № 1225а (означена на скицата със зелен контур и защрихована със син цвят) поради следното: Действително, тази част от имот пл. № 1225а е била част от предоставения от Държавата на праводателя на ищцата К с решението от 20.02.1952 г. имот, поради което правилно е била реституирана на ищцата с решението от 13.07.1994 г. по адм.д. № 1* от 1994 г. на Варненския окръжен съд. След влизане в сила на това решение на Варненския окръжен съд, обаче, на 23.03.1995 г. със заповед № Р* е одобрен нов регулационен план на населеното място, по силата на който тази част от бившия имот пл. № 1225а е разпределена както следва: една част е придадена по регулация към парцели XI-1221а и XII-1221а, а друга част е предвидена за изграждане на улица-тупик (в този смисъл са заключенията на в.л. Йордан Й., намиращо се на лист 34 от гр. д. № 524 от 2000 г. и на в.л. Димитър С., намиращо се на лист 70 от гр. д. № 619 от 1998 г.). Тъй като този регулационен план е приет при действието на ЗТСУ (отм.), когато улично- регулационните и дворищно-регулационни планове имат пряко отчуждително действие, с влизане в сила на този план ищцата е загубила правото си на собственост върху тези части от бившия имот пл. № 1225а (придадените към парцели XI-1221а и XII-1221а части от бившия имот пл. № 1225а са станали собственост на собствениците на тези парцели, а частта от имот пл. № 1225а, предвидена за изграждане на улица-тупик, е станала общинска собственост). Действително, според заключението на в.л. Красимира К. по ч. гр. д. № 411 от 2004 г. и заключението на в.л.инж. Й. Й. по гр. д. № 524 от 2000 г., дворищно-регулационния план от 1995 г., който е предвиждал придаване по регулация на части от бившия имот пл. № 1225а към парцели XI-1221а и XII- 1221а, не е приложен (не са заплатени обезщетения за придаваемите части), поради което на основание § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на този дворищно-регулационен план е прекратено. Възстановяването на собствеността на собственика на имота преди влизане в сила на дворищно- регулационния план, обаче, не настъпва по силата на закона с прекратяване на отчуждителното действие на този план, а едва след като по искане на този бивш собственик дворищно-регулационния план бъде изменен. Именно поради това § 8, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ предвиждат, че отпадането на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е основание за изменение на плана по искане на заинтересованите бивши собственици. Тъй като по делото няма доказателства ищцата да е поискала изменение на дворищно-регулационните граници по плана от 1995 г., както и няма доказателства за изменение на този план, съдът приема, че към настоящия момент ищцата не е собственик на онази част от бившия имот пл. № 1225а, която е придадена по регулация към парцели XI-1221а и XII-1221а по регулационния план от 1995 г. По отношение на частта от бившия имот пл. № 1225а, която е предвидена за улица-тупик, без значение е дали улично-регулационния план от 1995 г. в тази част е приложен или не, тъй като отпадането на отчуждителното действие, което е предвидено в § 8 от ПР на ЗУТ, касае отчуждавания само по дворищно-регулационните планове, но не и по улично-регулационните планове. В обобщение по делото е установено, че в полза на ищцата е бил реституиран по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС имотът, защрихован със синьо на скицата на в.л. инж. Б., В. и Г., находяща се на стр.93 от гр. д. № 1* от 2003 г., поради което и на основание § единствен от ДР на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ищцата има право да поиска изменение на застроителния и регулационния план на населеното място, ч. обособяване на реституирания имот в самостоятелен парцел **** едва след това, ако трети лица владеят този неин парцел, може да предяви иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на тези трети лица да й предадат парцела. До изменението на регулационния план обаче остава в сила плана от 1995 г., в който реституираният на ищцата имот не е обособен като самостоятелен, поради което този имот все още не може да е предмет на иск за собственост. Всичко гореизложено налага извод, че към настоящия момент ищцата не е собственик на бившия имот пл. № 1225а, поради което предявеният от нея иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на този имот е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от въззивния съд. С оглед на това и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) обжалваното решение за отхвърляне на предявения от ищцата иск е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия