Решение № 2522 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2009 г.

Решение № 2522 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба подадена от Николай Митев Митев от гр. Севлиево, против заповед № К - 7477/18.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заявление рег. № 18471/18.09.2009 г. е прекратено служебното му правоотношение като директор на Областна дирекция на МВР - Габрово, комисар II степен, категория Б, по собствено желание. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на приложимия закон и нарушение на административнопроизводствените правила - налице е порок във волята му при депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание поради упражнен натиск. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение и жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР по желание на служителя, оформено със заявление рег. № 18471/18.09.2009 г. Съдебният контрол на заповедта за уволнение е ограничена в рамките на посочените в заповедта обстоятелства, налагащи прекратяването на служебното правоотношение и преценката на законосъобразността на заповедта за уволнение следва да се извърши само с оглед на тези обстоятелства при спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, относно предмета на съдебната проверка. Обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи съобразно предоставената му с чл. 246, т. 1 ЗМВР компетентност издава заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от категория "Б", каквато категория е притежавал жалбоподателя при издаването й е спазена законоустановената писмена форма като в съответствие с императивната норма на чл. 269 ППЗМВР в текста й се съдържат: наименованието на органа, който я издава, правните и фактическите основания за прекратяване служебното правоотношение, начинът и срокът за обжалване и изпълнение. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание на служителя. Съгласно чл. 260 ППЗМВР прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването. В случая по отношение на жалбоподателя е изпълнена процедурата на чл. 260 ППЗМВР, тъй като видно от заявлението посочено по-горе то е отправено до министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, съгласно чл. 185 ЗМВР. Заявлението е собственоръчно написано и подписано от жалбоподателя Митев. От текста на заявлението по недвусмислен начин е изразено желанието на жалбоподателя да бъде освободен от заеманата длъжност с посочено и изписано текстово разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Следователно заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон. В съответствие с чл. 270, ал. 1 ППЗМВР заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 16.10.2009 г. и не се е намирал в отпуск в съответствие с чл. 248 ЗМВР. Заповедта е издадена в едномесечния срок съгласно чл. 247, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМВР. Неоснователен е доводът в жалбата, че е налице порок във волята на жалбоподателя при формулирането и депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание, поради упражнен върху жалбоподателя натиск. Причините, мотивирали жалбоподателя да подаде писмено искане за освобождаване по собствено желание не могат да бъдат предмет на преценка при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт. Волеизявлението се формира в субекта вследствие на вътрешното му убеждение и никакви външни фактори не биха могли да го принудят да го направи, ако той не желае това. Съставеното, подписано и подадено заявление, с изявлението, направено в него, представлява писмено доказателство за изразената от подателя му воля. Генералното възражение, което е направено от жалбоподателя в жалбата и поддържано в съдебния процес е, че той в действителност е написал и подписал заявление за освобождаване, което обаче не съответства на действителната му воля. Позовава се на порок във формирането й, дължащ се на упражнен психически натиск от длъжностни лица. Доказателства в тази насока обаче не бяха представени, нито бяха направени в хода на делото искания за допускане на такива доказателства за да бъде установено това обстоятелство. При тази фактическа обстановка, настоящият състав, приема, че тези твърдения са голословни. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение на основание чл. 172, ал. 2 АПК