Решение № 4626 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2013 г.

Решение № 4626 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ - РА/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мария Стойчева, против решение № 3686/30.05.2013 г. по адм. дело № 9061/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 31-ви състав, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-200-2600/3142/20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. Ответникът - "Бул Агро Инвест" ЕООД, гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител адвокат Христина Кожухарова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Бул Агро Инвест" ЕООД, срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-200-2600/3142/20.07.2012 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за плащане с УИН 02/020611/70167 за 2011 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е заявено подпомагане за 1 831.48 ха и е претендирана сума от 410 283.26 лв., а по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - 1 831.48 ха и сума в размер на 54 944.40 лв. В резултат осъществени административни проверки, от органа са установени части от заявените БЗС, общо в размер на 3.39 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП и СНДП. По отношение на недопустимите площи сумата на финансовото подпомагане е намалена общо с 2 583.35 лв. по двете мерки. От приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, назначена по искане на ответната страна - ДФЗ - РА, съдът е приел за установено, че относно БЗС № 14725-2-3-1 е установено застъпване на площите, което не е отстранено, но по делото няма данни консорциумът да е уведомен за това застъпване. В резултат на това за спорния БЗС не е изплатена субсидия, поради липса на уведомяване и съответно липса на представени доказателства за отстраняване на установеното застъпване. Според заключението на СТЕ, наддекларираната площ от 3.39 ха, съставляваща процентно съотношение между размера на наддекларирана към допустима за подпомагане площ от 0.185% е коректно изчислена. В хода на съдебното производство са били приложени и писмени доказателства по делото, включително и писмо изх. № 13-1680/28.02.2012 г. на МЗХ, от което е установено, че специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" окончателен за кампания 2011 г., е предаден на ДФЗ именно с това писмо, т.е. далеч след подаване от страна на жалбоподателя на заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че допустимият слой площи за подпомагане е създаден окончателно след подаденото заявление от страна на жалбоподателя. Първоначално предоставените географски материали на земеделските парцели с очертаните им граници са били променени, без земеделският стопанин да е бил уведомен за това, поради което при извършената административна проверка част от заявените от него БЗС са се оказали извън допустимия слой площи за подпомагане. Съдът е посочил, че извършените промени не са били съобщени по реда, предвиден в чл. 47, чл. 61 или АПК. По делото не са представени доказателства за надлежното уведомяване на жалбоподателя, поради което последният не е могъл и да възрази, което според съда е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК. Въз основа на така направените изводи съдът е отменил процесното писмо и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване на 28.04.2011 г., видно от приложеното по делото писмо изх. № 13-1680/28.02.2012 г. на МЗХ, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ за 2011 г. " представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касационният ответник не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по него, респ. касационният ответник не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на блоковете земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. С извършената промяна на границите на референтните парцели, след приемане на заявленията за подпомагане за кампания 2011 г., първоначално предоставените географски материали на земеделските парцели с очертаните им граници са били променени, без жалбоподателят да е бил уведомен за това, поради което при извършената административна проверка част от заявените от него БЗС са се оказали извън допустимия слой за подпомагане, като тази промяна не е била съобщена по реда, предвиден в чл. 47, чл. 61 или чл. 72 от АПК. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не е използвал и възможността предвидена в чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според който при откриването на нередности в резултат данните получени при извършени кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, и от проверка на място. От изложеното следва, че първоначалният картен материал относно идентификацията на земеделските парцели, предложен на жалбоподателя, впоследствие е променен, поради което на жалбоподателя е отказано подпомагане поради това, че заявените от него БЗС са се оказали частично извън допустимия слой площи за подпомагане, изработен окончателно през 2012 г. Правилни са изводите на съда, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на уведомителното писмо. По изложените съображения при постановяването на решението си административният съд не е допуснал нарушенията, посочени в касационната жалба, даващи основания за неговата отмяна, поради което решението като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,