Решение № 4330 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11482/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. от [населено място], общ. Търговище срещу Решение 1563 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по административно дело 529/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. С. Д. срещу Отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси УРИ1993р-16266 от 14.08.2024 г. на ВПД началника на Районно управление (РУ) - Търговище, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Търговище, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател К. С. Д., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му относно неспазване на предвидения срок по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ от административния орган. Счита, че този порок представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо до незаконосъобразност на постановения административен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Б. Харизанов Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба на ВПД началникът на РУ - Търговище, ОДМВР Търговище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 09.07.2024 г. К. С. Д. подава Заявление, вх. 199300-6960 до началника на РУ Търговище за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба с цел самоотбрана. По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с Докладна записка, рег. 1993р-14310 от 17.07.2024 г. на младши полицейски инспектор до началника на РУ Търговище, в която е посочено, че от проведени беседи със съседи на К. Д. не е установено Д. да има психически отклонения или да е влизал в конфликти с тях. Срещу него няма заведени ЗМ или жалби, не е постъпвала информация да е извършвал прояви, несъвместими с установения обществен морал или нарушения на обществения ред. С писмо от 22.07.2024 г. Д. е уведомен от ВПД началника на РУ-Търговище, че във връзка с подаденото заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е необходимо да представи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението, както и медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че не страда от психически разстройства, като му е предоставен 30 дневен срок за изпълнение на указанията. На 31.07.2024 г. жалбоподателят е подал до началника на РУ - Търговище възражение, в което сочи, че се касае за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, с цел самоотбрана, в условията на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ. По възражението е изготвена докладна записка от младши експерт КОС при РУ - Търговище от 12.08.2024 г. На 14.08.2022 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Отказ УРИ1993р-16266 от 14.08.2024 г. на ВПД началника на РУ - Търговище, ОДМВР Търговище, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на К. Д. е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, тъй като липсва основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на заявеното разрешително по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и не е представено медицинско свидетелство от лечебно заведение удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства, отразено в чл. 61, ал. 4 ЗОБВВПИ. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено още, че на 31.03.2020 г., лицето Р. Х. И. и отправил множество закани и заплахи към Д., за което е подведен под наказателна отговорност и осъден по НОХД 109/2021 г. на Районен съд Търговище. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/подновяване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд констатира, че жалбоподателят не установява, че спрямо него, семейството му или имуществото му са извършвани конкретни посегателства, като данните за отправяни закани и заплахи са преди четири години и не обосновават извод за необходимост от оръжие за самозащита. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички факти по делото. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът изрично е посочил, че недостатъчната мотивировка на подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените документи с изискванията на закона, поради което органът не е бил длъжен да провежда процедура по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Както правилно е приел съдът, органът, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. В случая административният орган е указал на заявителя, че представеното от него медицинско свидетелство не съответства на изискванията на чл. 61, ал. 4, т. 3 ЗОБВВПИ, а именно: медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства, тъй като представеното от лицето удостоверение е издадено то специалист вътрешни болести, който не е компетентен. Едновременно с това, органът му е указал, че не сочи основателна причина за издаване на разрешението. Но касаторът и след указанието не е ангажирал каквито и да било доказателства. Видно от изложеното, както обосновано приема и съдът, в хода на производството по издаване на оспорения отказ, органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. На касатора е била предоставена възможност да ангажира доказателства и видно от представеното "уведомление" от 22.07.2024 г. тази възможност е била използвана. Фактът, че по преценка на касатора не са представени никакви доказателства, а ултимативно е заявено, че се касае за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, с цел самоотбрана, в условията на чл. 78, ал.2 ЗОБВВПИ, не обосновава допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производството. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ и лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че касаторът е получавал закани и заплахи преди повече от четири години (което обстоятелство е установено едва в хода на съдебното производство) не е причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. При подаване на заявление за разрешение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не могат да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд