Решение № 3584 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Ен Пи Си Трейд ЕООД, ЕИК 202240252, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Черковна 70, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Н. П., чрез адв. Михайлов, срещу Решение 27006 от 13.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 6484/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Р-241/32-896879/18.06.2024 г., издадено от директора на Агенция Митници (АМ), с което е отнет лицензът на касатора за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001 и е прекратено действието му.

С твърдения за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК се претендира отмяна на решението, за отмяна на утежняващия административен акт и присъждане на деловодните разноски. Поддържа се, че първостепенният съд не е съобразил разрешенията в съдебната практика по приложението на принципа non bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципа на пропорционалност.

Ответникът по касационната жалба, директорът на Агенция "Митници чрез гл. юрк. Божилова, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 240 лв.

Прокурорът от ВКП дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения.

С оспореното пред АССГ Решение 27006 от 13.12.2024 г. на директора на Агенция Митници" е отнет лиценз 746 на лицензирания складодържател Ен Пи Си Трейд ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. София, ул. Проф. Иван Георгов 1а с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза. Фактическото основание за разпоредената правна промяна е влязлото в сила Наказателно постановление (НП) 870 от 27.08.2021 г., с което, за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 40 470,00 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, както и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението. Нарушението е квалифицирано от административния орган като тежко по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, в резултат на което лицензираният складодържател е престанал да отговаря на условията на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, което обуславя прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки - чл. 53, ал. 3, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС.

АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 ЗАДС, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Решението е неправилно.

При постановяването му не са съобразени разрешенията, дадени от СЕС с Решението от 14 септември 2023 година по дело C-820/21 Винал, според което член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за нарушение на режима на облагане с акциз, считано за тежко от националната правна уредба, предвижда отнемане на лиценза за управление на данъчен склад, кумулативно с вече наложена за същите деяния имуществена санкция, стига това отнемане с оглед по-специално на окончателния си характер да не представлява непропорционална спрямо тежестта на нарушението мярка.

В случай, че тези две санкции имат наказателноправен характер, член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че:

• възможността за кумулиране на тези две санкции е предвидена от закона,

• националната правна уредба не позволява преследване и санкциониране на едни и същи деяния въз основа на едно и също нарушение или при преследване на една и съща цел, а предвижда единствено възможността за кумулиране на производства и санкции въз основа на различни правни норми,

• тези производства и санкции имат взаимно допълващи се цели, които евентуално се отнасят до различни аспекти на едно и също разглеждано неправомерно поведение, и

• съществуват ясни и точни правила, които дават възможност да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции, както и възможност за координиране между различните органи; двете процедури са били проведени достатъчно координирано и близко във времето и евентуално наложената санкция по повод на първата по време процедура е била взета предвид при преценката на втората санкция, така че тежестта за съответните лица, която произтича от такова кумулиране, да се ограничава до строго необходимото и съвкупността от наложените санкции да съответства на тежестта на извършените нарушения.

В разглеждания случай отнемането на лиценза за управление на данъчен склад е постановено в хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС - лицензираният складодържател не отговаря на предвидените в чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС условия за получаване на лиценз за управление на данъчен склад, тъй като е извършил тежко нарушение. Тежко по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС е това нарушение, за което е наложена имуществена санкция в размер над 15000 лв.

Без да отрича превантивния характер на мярката, СЕС в т. 90 от цитираното решение сочи, че макар да не изглежда неоправдано лицензиран складодържател, който е участвал например в мащабна данъчна измама, да бъде окончателно лишен от възможността да ползва свързания с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, това не е непременно така в случаите на по-леки нарушения. Дори лишаването от възможност да се ползва свързаният с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, да изглежда мярка, пропорционална спрямо тежестта на нарушение като предвиденото в чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС, запитващата юрисдикция следва да прецени дали окончателното изключване от възможността да се ползва такъв режим, също представлява мярка, пропорционална на тежестта на това нарушение. Такава преценка първостепенният съд не е направил.

Като съобрази тежестта на нарушението превозване на акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, размера на дължимия акциз 20 235 лв., наложената имуществена санкция в двойния негов размер, постановеното отнемане в полза на държавата на акцизните стоки 28 500 литра специални бензини с код по КН 27101225, съдът приема, че неограниченото във времето отнемане на лиценза на касатора представлява непропорционална на конкретното нарушение мярка.

По тези съображения се налага извод, че решението е засегнато от наведеното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденото от директора на Агенция Митници Решение Р-241/32-896879/18.06.2024 г.

При този изход на спора и своевременно заявеното на касатора следва да се присъдят деловодни разноски, каквито от дружеството са направени за заплащане на държавни такси, възлизащи общо на 470 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,