Решение № 10780 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2020 г.

Решение № 10780 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от "Диагностично-консултативен център-ХІ-София" ЕООД срещу решение № 7935/13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3730/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-296/07.03.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на СЗОК, редовно призован, взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е основателна. От първоинстанционния съд е приета за установена следната фактическа обстановка: Със заповед № РД-18-1952/26.11.2018 г. на директора на СЗОК е наредено да бъде извършена проверка от 26.11.2018 г. на касатора по изпълнение на договор № 22/2073/2018 г. Със заповедта е определен обхвата и вида на проверката – тематична, както и задачата на проверката – изясняване на обстоятелствата по писмо вх. № 35-00-1923/09.11.2018 г., свързано с подаден сигнал от здравноосигурено лице за отчетена, но не извършена медицинска процедура и високо специализирана дейност от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ. За резултатите от проверката е съставен протокол № РД-18-1952-1/30.11.2018 г., съгласно който е констатирано следното: отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение на амбулаторен лист № 974/26.09.2018 г.; отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение на амбулаторен лист № 932/25.09.2018 г; отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение на две образни изследвания, отразени в бл. МЗ – НЗОК № 4 с № 165/25.09.2018 г. и с № 206/26.09.2018 г. за медико-диагностични дейности /МДД/ с код 06. 30 – рентгенография на гръден кош и бял дроб; нарушение при работа с медицинска документация по отношение на амбулаторен лист № 973/25.09.2018 г. за липса на подпис на пациент. На основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО е съставен и протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1952-2/30.11.2018 г. за сумата в размер на 69. 54 лева за месец септември 2018 г. Проверяваното лице е запознато с констатациите, съдържащи се в протокол № РД-18-1952-1/30.11.2018 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1952-2/30.11.2018 г. на 03.12.2019 г., видно от отбелязването върху същите. По направените констатации в протокол № РД-18-1952-1/30.11.2018 г. е постъпило от жалбоподателя възражение вх. № 22/2073-96/10.12.2018 г. до СЗОК. Във връзка с така подаденото възражение, на основание чл. 75 от ЗЗО, арбитражна комисия към Столична лекарска комисия /СРК/ на Български лекарски съюз /БЛС/ и СЗОК е разгледала преписката по възражението и с решение № 3/13.12.2018 г. е потвърдила оспорените констатации на протокол № РД-18-1952-1/30.11.2018 г., като е приела възражението за неоснователно /Протокол № 13/. Съставът на Арбитражната комисия е определен със заповед № РД-09-139/13.12.2018 г. на директора на СЗОК. След постановяване на цитираното решение на арбитражната комисия е издадена оспорената заповед № РД-15-296/07.03.2019 г. на директора на СЗОК, с която на жалбоподателя е наложена санкция, предвидена в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", предл. първо от ЗЗО, чл. 67, ал. 2, т. 1 от индивидуален договор № 22/2073/2018 г. и чл. 398, ал. 1 от НРД – 2018 г. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно-производствените правила. както и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са основателни. На основание чл. 75, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО - изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗО, Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. В производството по издаване на заповедта за налагане на санкции не е спазена процедурата за разглеждане на възражението на касатора от арбитражна комисия към СЗОК, тъй като в настоящия случай липсват доказателства дали комисията, която е разгледала и се е произнесла по възражението е сформирана по посочения в Закона за здравно осигуряване начин. Произнасянето по депозирано пред директора на СЗОК писмено възражение от арбитражна комисия с ненадлежно определен състав съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. Разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия съставлява съществен елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на обекта на проверката. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Видно от събраните по делото доказателства, в състава на арбитражната комисия, освен членовете, представители на СЗОК, са включени и трима лекари с неясни, нещо повече, въобще непосочени в заповедта за сформирането й специалности и специализации. В настоящия случай, като не е доказал надлежно включването в състава на Арбитражната комисия на представители на РК на БЛС, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола, с оглед на притежаваните медицински специалности, директорът на СЗОК не е доказал и изпълнението на задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 273, ал. 5 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. за случая, от което следва, че решението на Арбитражната комисия е постановено от некомпетентен състав. Касае се до нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид ролята, която Арбитражната комисия играе при реализиране на отговорността. Нарушена е и разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, тъй като в арбитражната комисия следва да се включат за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. В конкретната хипотеза това не е сторено, предвид обстоятелството, че арбитражната комисия е сформирана, за да разгледа общо четири броя възражения, на четири различни лечебни заведения, с различен предмет. Като е отхвърлил жалбата на касатора административният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отмени заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-296/07.03.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1 050 /хиляда и петдесет/ лева, от които ДТ за първата инстанция в размер на 50 лв., заплатено адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 800 лв. и внесена ДТ за касационната инстанция в размер на 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,