Решение № 1574 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2023 г.

С решение 642 от 27.07.2023 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. д. 1049/2022 г. е отхвърлена жалбата от Груп Дабълю Ентърпрайс ЕООД, против Уведомително писмо за отказ с изх. 01-2600/783 от 17.02.2023 г., издадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие София. Срещу този съдебен акт е подадена касационна жалба с оплакване, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на преписката на административен орган с указания за уважаване на заявление за предоставяне на Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляването на негативното икономическо въздействие на COVID-19 от 10.05.2022 г. Прави се оплакване и за нищожност на административния акт, заради липса на материална компетентност на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, както и че уведомителното писмо за отказ, както е в случая се изпраща от ДФЗ, а не от персонализиран ръководител. Не се споделят изводите на решаващия съд, че оспорвания административен акт е мотивиран, а това на самостоятелно основание е повод за отмяната му. Направено е и оплакване, че правното основание, въведено от административен орган, на което е постановен обжалвания отказ е въведено в Указанията за прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19 за 2022 г. е дискриминационна разпоредба, каквато не е съществувала в предходни кампании. Претендира се присъждане на разноски. Ответник по касационната жалба - изпълнителен директор на ДФ Земеделие, в приложено писмено становище от процесуален представител, оспорва жалбата и прави искане да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касационен жалбоподател пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Установени са обстоятелства, по които страните не спорят. Безспорно е, че в предвидения срок е подадено заявление за подпомаган по прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19 за 2022 г. Финансовото подпомагане по тази мярка е резултат от политиката на ДФ Земеделие по решение от 13.04.2022 г. Целта на подпомагане по тази мярка е представлява подкрепа за осигуряване на достатъчна ликвидност за земеделските стопани от първичното селскостопанско производство животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и пчелни семейства, и производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза и ориз, за да се противодейства на негативното влияние на последиците от пандемията и за осигуряване на непрекъснатостта на икономическата дейност. По подаденото от касационен жалбоподател е заявено подпомагане по мярката Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19 за 2022 г. В заявлението е посочено, че се кандидатства и иска помощ за картофи, лук, чесън 9. 06. Няма спор, че заявлението е попълнено коректно, но при проверка по искането е констатирано, че между изискваните удостоверителни документи, касационен жалбоподател не представя документ, че дружеството не е регистрирано за 2021 г. в Регистъра за фитосанитарен контрол към ОДБХ-Хасково. Предвид непредставянето на относим за мярката регистърен документ, ответникът, при доказана компетентност е постановил отказ, като е приел, че жалбоподател не отговаря на изискванията за допустимост. Безспорен факт е, че към заявлението от 10.05.2022 г. е представена Заповед 1319/10.05.2022 г., ведно с Удостоверение за регистрация от 10.05.2022 г., издадени от Директора на ОДБХ-Хасково, видно от които касационен жалбоподател се регистрира като професионален оператор, вписан в Официалния регистър за фитосанитарен контрол, поддържан от ОДБХ-Хасково под BGHKV-0184, съгласно Удостоверение от 10.05.2022 г. за регистрация в Официалния регистър на професионалните оператори, извършващи дейност/и с растения, растителни продукти и други обекти, неразделна част от заповедта. Издадената заповед и неразделното към нея удостоверение не удостоверяват за жалбоподателя, че има регистрация в регистъра на БАБХ за фитосанитарен контрол за 2021 г. (при кандидатстване за картофи). По делото е приложено писмо изх. І-926/15.05.2023 г. на ОДБХ Хасково, на основание съдебно удостоверение, издадено в полза на ответник, удостоверяващо, че касационен жалбоподател, като земеделски производител е вписан първоначално в официален регистър за фитосанитарен контрол, поддържан от Дирекцията за региона на 10.05.2022 г. От това е установимо, както приема административен съд, че по отношение на жалбоподател няма предходни вписвания в регистъра. Предвид установеното и неспоримо, на основание приетите доказателства, както и с оглед изискванията, въведени с Указанията за прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляването на негативното икономическо въздействие на COVID-19, че за успешно кандидатстване по програмата за подпомагане на земеделски производител за картофи е необходимо да е представен удостоверителен документ за вписване в официалния регистър за фитосанитерен контрол с валидност за 2021 г. В резултат непредставяне на относимия за 2021 г. регистрационен документ от БАБХ/ОДБХ, ответник не допуска касационен жалбоподател до участие в следващи етапи по обсъждане заявлението за предоставяне на помощ. Последното е обективирано в оспорваното пред първоинстанционен съд УП отказ от 17.02.2023 г. При проведен съдебен контрол, изводите на административен орган са споделени и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изводите на административния съд се споделят изцяло от тричленен състав на шесто отделение на ВАС. В Указанията за прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляването на негативното икономическо въздействие на COVID-19 са посочени изчерпателно изискванията, въведени от ДФ Земеделие, с които кандидатстващите за предоставяне на помощ по тази програма следва да са запознати и да се съобразят. Въведеното изискване за кандидатите по искане помощ за картофи налага към изискуемите от администрацията документи да е приложен регистрационен документ, издаден от БАБХ/ОДБХ за фитосанитарен контрол за 2021 г. След извършена административна проверка е установено, че оспорващото дружество няма такава регистрация, което е наложило отстраняването му, чрез недопускане в преценката за предоставяне помощ. В касационната жалба са развити оплаквания, че уведомителното писмо не било издадено от компетентен орган. Това оплакване е неоснователно. Към административната преписка са представени доказателства за материална компетентност на ответник по касационната жалба като издател на оспорвания отказ. Оплакването е развито и пред първоинстанционен съд, като последния е посочил документи и решения на колективен орган по избирането на изпълнителен директор на ДФ Земеделие и оправомощаването на зам. изпълнителен директор с правомощия на представляващия. Оплакването, че уведомителното писмо се изпраща от ДФЗ също е неоснователно, тъй като представителните функции са предоставени на изпълнителен директор, в случая, нарочно овластения заместник изп. директор. Неоснователни са оплакванията за, че административен съд неправилно прилага закона, тъй като не се съобразява с изисквания, които са приложими по Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Това оплакване е развито и в първоинстанционното производство и настоящият съдебен състав приема и споделя доводите на административен съд за неприложимост на тази Наредба. Първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу обжалвания отказ, обективиран в уведомителното писмо от 17.02.2023 г., издадено от изп. директор на ДФ Земеделие в условията на заместване. Съдебният акт е мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Административен съд Хасково, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение претенциите за присъждане на деловодни разноски, основателна е тази от представител на ответник по касационната жалба на основание чл. 143 от АПК. Настоящият съдебен състав присъжда в полза на Държавен фонд Земеделие разноски, платими от касационен жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,