Решение № 12336 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2020 г.

Решение № 12336 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Видаси" ООД моли да бъде отменено решение № 7801/10.12.2019 г. по адм. д. № 6951/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0337700/13.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Оперативни дейности"-София в Главна дирекция "Фискален контрол"при ЦУ на НАП моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0337700/13.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – заведение за бърза закуска "Флай", намиращ се в гр. София, бул. Черни връх, № 39, стопанисван от "Видаси" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 1.05.2019 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена покупка на един айрян на стойност 1, 50 лв, за която не е издадена фискална касова бележка от работещия в обекта касов апарат с фискална памет. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. На основание чл. 25, ал. 1 и 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.... фискална касова бележка се издава при извършване на плащането и се предоставя на купувача едновременно с получаване на плащането. В съответствие с чл. 50 от ДОПК съдът е приел, че протоколът за извършената проверка, започнала в 13 ч се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. Обосновано съдът е приел, че разпитаните свидетели не установяват различна фактическа обстановка от отразената в протокола за проверката. Правилно съдът е приел за неоснователен доводът за издаден фискален бон за покупката в 13, 16 ч на същата стойност за неотносим към контролната покупка. Предвид чл. 25, ал. 1 и 6 от наредбата фискалният бон, издаден в 13, 16 ч на стойност 1, 50 лв не се отнася за контролната покупка, за която в протокола за проверката е констатирано, че не е издадена фискална касова бележка, а протоколът е подписан от управителя и свидетелката Данаилова без възражения и забележки. Правилно съдът е приел, че нарушението на чл. 118 от ЗДДС е установено, както и значително превишение на фактическата наличност над касовата в размер 628, 09 лв. За извършеното нарушение законосъобразно с оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Съдът правилно е отхвърлил жалбата против заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,