Решение № 11543 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Ф., гражданин на Сирия, действаща лично за себе си и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца Р. А. М., Б. А. М. и Н. А. М., всички граждани на Сирия, представлявани от редовно упълномощен процесуален представител, против решение 5635/04.06.2025 г., постановено по адм.д. 1109/2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против решение 2986/09.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба и депозирани писмени бележки се твърди необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на ДАБ за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба чрез процесуалния представител юрк. Хичовски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от лица с правен интерес от обжалването, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на А. А. Ф., гражданин на Сирия, и Р. А. М., Б. А. М. и Н. А. М., чрез законния им представител А. А. Ф. (майка), всички малолетни и граждани на Сирия, срещу решение 2986/09.04.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателите е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в установената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е формирал извода, че в конкретния случай жалбоподателите не са обосновали твърденията си за осъществено спрямо тях преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. От фактическа страна е установено, че молителката Ф. не заявява тя или децата й да са преследвани поради етническата си или религиозна принадлежност в страната по произход, като не се сочат и конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническа група е достатъчно основание за опасения от преследване. Обстоятелства, поставящи някой от членовете на семейството в цитирания риск не са посочени и от съпруга на молителката и баща на децата М. Х. И., който е със самостоятелна молба за международна закрила. Напускането на Сирия от страна на семейството на 05.10.2024 г. съдът приема като доброволен акт на молителката и нейния съпруг, продиктувано от желанието им за търсене на адекватно лечение на сина им Р. и осигуряване на образование на трите деца, което напълно оправдана житейска ситуация, но е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Не се констатират нито по отношение на оспорващата А. А. Ф., нито по отношение на трите й малолетни деца, нарушения на основни права или да са осъществени съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основни права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Всичко това, заедно с изразеното от молителката нежелание да се завърне в държавата си по произход, според становището на съда я прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Затова, според съда, в случая спрямо молителите не може да се обуслови извод за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Съдът приема също, че, доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателите преследване към настоящия момент, то не се дължи изследване дали закрилата въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ, както и не се дължи изследване на обстоятелствата по чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Въз основа на това е преценен като правилен формираният от административния орган извод, че искането за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По отношение искането за предоставяне на хуманитарен статут, прието е от административния съд, че в конкретния случай не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателите като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както и да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо тях, в следствие на събития, настъпили, след напускането на държавата по произход (чл. 9, ал. 3 от ЗУБ), поради което и правилно искането е отхвърлено. Възприет е за правилен и изводът, че по отношение на молителите не е приложим и принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, тъй като не са налице фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Според изложените обстоятелства и приложените доказателства, не са установени и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно член от семейството на молителите по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила. Съобразно задължението си, Административен съд Хасково е провел съдебния контрол при съобразяване разпоредбите на чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето, вкл. и като лица в уязвима група (§ 1, т. 17 ДР ЗУБ), и предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 във връзка с § 1, т. 3 ДР на ЗУБ. В резултат е прието, че административното производство е проведено при спазване на принципа за осигуряване висшия интерес на децата, при определяне на който държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на малолетното и непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението му, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Правата на децата жалбоподатели не са нарушени и по отношение на тях като деца не съществуват рискове за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и в най-добър интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си, баща си и неговите братя и сестри. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция възприема и споделя изводите на първоинстанционния съд. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Решението съдържа както фактически, така и правни основания за отхвърляне на жалбата против отказа на административния орган да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Ф. и трите й малолетни деца. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на касаторите, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийските граждани международна закрила. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви в съдебното решение, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил правилно актуалното състоянието на Сирия, държавата по произход на молителите, след напускането им, въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 03.02.2025 г. и от 19.05.2025 г. Следва да се има предвид и, че тези справки, както и представената пред касационната инстанция справка от 30.09.2025 г, са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ, имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, като изготвени от компетентния за това орган, поради което и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, при положение, че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение в касационната жалба, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Наред с това от представените по делото справки се установява и продължаващо усилие от страна на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, финансова помощ. При така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход на касаторите, настоящата съдебна инстанция съобрази и критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директивата). В глава V Условия за предоставяне на субсидиарна закрила , чл. 15 от Директивата, са регламентирани тежките посегателства, които обуславят предоставянето на закрила, а именно: смъртното наказание или екзекуцията; изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход. В случая по отношение на тези две точки не се твърди и няма доказателства да се отнасят до жалбоподателите. Не се навеждат или установяват от доказателствата и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съгласно решението по дело С 465/07 на СЕС, Член 15, буква в) от Директивата, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно решението по дело С 285/12 на СЕС член 15, буква в) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателите, което би ги поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността им единствено поради факта на присъствието им на територията на тази държава. Доколкото личната бежанска история на касаторите се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, преценявани към момента на постановяване на оспореното решение и към настоящия момент, толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на касаторите не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая отсъстват данни жалбоподателите да са били обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напуснат Сирия, както и самата А. А. Ф. е заявила в административното производство, като цялостният анализ на обясненията н формира обоснования извод, че са налице единствено лични от здравословно и икономическо естество, причини за напускане на Сирия, което прави нея и семейството й мигранти, както и правилно е приел административният съд. Относно оплакването в касационната жалба за неправилност на решението в частта му по въпроса за най-добрия интерес на детето, следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с желанието на семейството за установяване на територия с адекватно здравеопазване и образование и по-добри икономически условия за трите им деца, са безспорно важни и значими, но същите не са включени сред условията и изискванията за предоставяне на международна закрила по смисъла на ЗУБ и международните документи, които я регламентират и, поради това не представляват основание за уважаване искането на молителите. Както административният орган, така и съдът, са направили възможното за защитата на висшия интерес на детето по смисъла Конвенцията на ООН за закрила на детето, чл. 6а от ЗУБ и чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, приемайки че най добрия интерес на трите деца, при положение, че не е налице безогледна насилие по отношение на никой от членовете на семейството, е те да останат и растат в семейна среда, заедно с родителите си. Следва да се отбележи, че най-добрият интерес на детето също не е въведен от законодателя като самостоятелна предпоставка за предоставяне на международна закрила по смисъла на ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила при липса на материалноправните предпоставки за това, предвидени от българското и европейското законодателство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденците, за които правилно е прието, че не попадат в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Хасково е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,