Решение № 1750 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2009 г.

Решение № 1750 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Мустафа Халил Мюмюн против решение № 10/26.01.2009 г. по адм. дело № 155/2008 г. от Административен съд - гр. Кърджали. Касационната жалба е бланкетна, но от същата може да се извлече твърдението, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ответната страна - Областен управител на област Кърджали в писмено становище от 7.01.2010 г. счита решението за правилно постановено респ. жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на касатора против заповед № РД-18-299/17.10.2008 г. на Областния управител на Област Кърджали да уважи искане за изплащане не еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и съответства на целите на закона. Съдът е счел, че лицето не попада в приложното поле на чл. 2 от ЗПГРРЛ, където изчерпателно са изброени лицата, имащи право на такова еднократно обезщетение. С решението са посочени реда и начина за получаване, както на еднократно обезщетение от определените в ЗПГРРЛ категории лица, така и реда и начина, съгл. чл. 9 отпускане на месечна добавка към получаваната пенсия. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и правилно е приел, че жалбоподателят е бил уволнен като учител с висше образование. Обстоятелството, че е бил заставен да работи като строителен работник обаче, не е основание за получаване на еднократно обезщетение. Нещо повече, то е основание за получаване към пенсията или сбора от получавани пенсии на месечни добавки по чл. 9 от ЗПГРРЛ, отнасяща се до отпускане на добавки към пенсията, но по различен ред, като това искане е следвало да бъде направено пред друг орган, а не пред Областния управител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав