Решение № 4035 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2011 г.

Решение № 4035 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по молба на "Медицински център I - Кубрат", гр. Кубрат, подадена от управителя Балканджиева за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК на влязлото в сила решение № 13287 от 18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2725/2011 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна се твърди, че при постановяване на решението, съдът не е взел предвид обстоятелството, че в РС - Кубрат е имало образувано гр. д. № 452/2009 г. по искова молба на Димитър Косев, с обективно съединени искове по чл. 344 КТ, което дело е прекратено с разпореждане, оставено в сила с определение № 434 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 143/2010 г. на ОС - Разград. Твърди се, че това обстоятелство е от значение за произнасянето по адм. д. № 2725/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с оглед потвърдените задължения на молителя за внасяне на осигурителни вноски по ДОО на лицето. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителя не се позовава на отменен съдебен акт, обсъден при постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а се твърди, че не е съобразено наличието на вече прекратено съдебно производство, т. е. изтъква се касационно основание, което е ирелевантно в производството по отмяна. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи атакуваното съдебно решение да е било основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Следователно не се установява наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 3 АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 13287 от 18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2725/2011 г. по описа на Върховния административен съд, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,