Решение № 5139 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2014 г.

Решение № 5139 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Венета Савова Савова, от гр. София против решение № 5780/29.09.2014 г. по адм. дело № 6028/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и недопустимост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София-град не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5780/29.09.2014 г. по адм. дело № 6028/2014 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Венета Савова Савова срещу решение № РО-214/08.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-5324-2/07.10.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е прекратено изплащането на отпуснато парично обезщетение за безработица. По делото е установено, че с разпореждане № 214-00-5324-1/28.08.2013 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София - град на Венета Савова е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 06.08.2013 г. - 16.09.2013 г., в размер на 7,90 лева дневно. С писмо изх. № РД-15-892/24.03.2014 г. Дирекция "Бюро по труда" - Люлин е приложила свое решение от 20.09.2013 г., с което е потвърдила предоставената по електронен път на 03.10.2013 г. от Агенцията по заетостта информация на Националния осигурителен институт за прекратяване регистрацията на жалбоподателката с мотиви "Лицето не е изпълнило препоръките на трудовия посредник и действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие". С разпореждане № 214-00-5324-2/07.10.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО е прекратил изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта. Разпореждането е потвърдено с решение № РО - 214/08.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Правоизключващите материалноправните предпоставки за правото на парично обезщетение за безработица са кумулативно изброени в разпоредбата на чл. 54д, КСО, в чиято ал. 1, т. 2 е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта. Административният съд обосновано е приел, че са налице правоизключващи основания, които вярно са ценени от органите на НОИ. Изследвал е всички основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК във връзка с оспорения административен акт и е достигнал до правилния извод за тяхното отсъствие. Пороците за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверка на атакуваното съдебно решение. Същото е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и липсата на процесуални пречки, поради което е процесуално допустимо. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение