Решение № 10759 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2011 г.

Решение № 10759 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивелина Асенова Владимирова от гр. Варна срещу решение № 894 от 15.04.2011 г., постановено по адм. д. № 101/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-508/25.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" - Община - Варна, потвърден с решение № МД-РШ-045/ 27.12.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - Община Варна за установени задължения за данък върху превозни средства, на основание чл. 52 от ЗМДТ за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г., в общ размер на 1 079,04 лв., от които главница в размер на 954,60 лв. и лихви - 124,44 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по административно дело № 101/2011 по описа на административен съд - Варна са налични данни, че срещу съставителите на процесните квитанции се води досъдебно производство, от което зависи изходът на делото по оспорването на административния акт. Според него, неправилно, съдът не е кредитирал представените квитанции за платени данъци за 2009 г. и 2010 г. На предоставените бележки е положен подпис и печат на Община Варна с № 129 и № 132. Вписани са дати за извършени плащания съответно на 23.10.2009 г. и 23.01.2010 г. В тази връзка твърди, че към момента на обжалване на оспорения пред съда акт има доказателства за редовно плащане на задълженията върху данък върху превозни средства. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци" при Община- Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а разгледана по същество като основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу АУЗД № МД-АУ-508/25.10.2010 г. на орган по приходите при Община - Варна, потвърден с решение № МД-РШ-045/27.12.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при Община - Варна, за установени задължения за данък върху превозни средства, за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г., в общ размер от 1 079,04 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказано плащане на дължимите данъци върху превозно средство за притежавания от Ивелина Асенова Владимирова лек автомобил, марка "Ауди", модел "А6", модификация "Седан", дизел, мощност на двигателя к. с. 120, година на производство 2005 г., рег. № В 5335 РХ, с номер на шаси WAVZZZ4F86N087574. За да формира този извод съдът е обсъдил представените квитанции, но е приел, че те не представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като носят печати с № 129 и № 132, които към момента на твърдените плащания се водят на Корнелия Петрова и Веселин Колев, а те съгласно длъжностните им характеристики нямат правомощия за приемане на плащания за данъци и такси в брой. Освен това, според съда, представените квитанции нямат характер на счетоводен документ, тъй като не съдържат всички реквизити на първичен счетоводен документ съгласно чл. 7 ЗСч. Съдът е обсъдил и представените по делото касови отчети за дните, посочени в бележките, от които е видно, че на първата дата не е извършено плащане по ЕДИНЕН ГР. НОМЕР на лицето, а втората дата е неработен /почивен/ ден, в който не се извършват плащания. Тези обстоятелства са мотивирали съда да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт като недоказана и неоснователна. Решението на съда е неправилно. Няма спор между страните по делото, че Ивелина Владимирова е подала декларация за придобит автомобил, описан по-горе и за който съгласно чл. 52 ЗМДТ се дължи данък върху превозните средства. Спорният между страните въпрос е относно това, извършено ли е от касатора плащане на дължимия данък. Действително, както е отбелязал съдът, представените бележки са частни, а не официални документи, които не удостоверяват плащане на данъка. Наличието на печат не представлява реквизит по смисъла на чл. 7 ЗСч, а и по делото е установено по безспорен начин, че процесните печати с № 129 и № 132 се водят на Корнелия Петрова и Веселин Колев, а те съгласно длъжностните им характеристики нямат правомощия за приемане на плащания на данъци и такси в брой. От регистрите с касови отчети за дните, посочени в процесните бележки е установено, че по партидата на Ивелина Асенова Владимирова не са постъпвали плащания за данък върху превозното средство, а от справката за задълженията на касаторката към 20.10.2010 г. се установява, че същата има непогасени задължения за данъци по ЗМДТ за данък върху превозни средства. От поредицата дела, които се водят във ВАС е установено, че се води досъдебно производство за престъпни обстоятелства срещу служители на Община - Варна, за които има данни, че са им плащани задължения за данъци. На това обстоятелство се е позовал и процесуалният представител на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, за което е представено по делото удостоверение № 6177 от 08.02.2011 г., издадено от отдел "ДП" в ОД на МВР - Варна (л. 30), от което е видно, че по случая се води досъдебно производство № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР - Варна, поради което съдът е следвало да изиска да се представят данни за воденото наказателно производство срещу служителите на общината. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна, би следвало съдът да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, защото са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. След приключване на наказателното дело, първоинстанционният административен съд следва да извърши преценка на доказателствата по делото, наред с други събрани при новото разглеждане, за да се направи категоричен извод относно плащането или не на дължимите данъци от Ивелина Асенова Владимирова. В този смисъл е вече и установената практика на ВАС по идентични казуси - решения по адм. дело № 12482/2011 г., № 8536/2011 г., № 12369/2011 г. и др. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,