Решение № 10577 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 454 от 30.04.2025 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело 133/2025 г., с което е отменено негово Решение РД-02-14-495 от 12.03.2025 г. за определяне на финансова корекция на община Лом в размер на 5 %. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на констатираното нарушение и съответно за неосъществен състав на нередност. Твърди, че съдебното решение съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации по конкретните спорни факти. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност, в случай че претенцията на другата страна за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Ответникът община Лом, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-02-14-495 от 12.03.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Лом в размер на 5 % върху допустимите разходи по договор BG16RFOP001-1.034-0001-C01-D-09 от 14.11.2018 г. с изпълнител БИС 00Д на стойност 40 128 лв. без ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че община Лом е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. въз основа на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-138 от 05.10.2017 г. (ИСУН BG16RFOP001-1.034-0001-С01) за изпълнение на проектно предложение Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом. В изпълнение на предвидените по проекта дейности община Лом е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на обзавеждане и оборудване в рамките на проект BG16RFOP001-1.034-0001 Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом, финансиран по процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на интегрални планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, Приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. по 13 (тринадесет) обособени позиции. С избрания по обособена позиция (ОП) 3 Доставка на кухненско оборудване и обзавеждане изпълнител БИС 00Д е сключен Договор BG16RFOP001-1.034-0001-C01-D-09 от 14.11.2018 г. ( 240/14.11.2018 г.) на стойност 40 128 лв. без ДДС. Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и е мотивиран с констатация за нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП незаконосъобразен предмет за ОП 3 на поръчката. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидена финансова корекция в размер на 5 % от разходите по засегнатия договор. Конкретните съображения на административния орган са, че в предмета на предвидените по процесната процедура доставки по ОП 3 се включват 28 на брой артикули, които се различават по техническите си характеристики, предназначение и същност - абсорбатор, кухненски робот, месомелачка, теглилка и др. са оборудване, а не обзавеждане, каквото са шкафовете например. Въпреки че за всички артикули от предмета на поръчката се касае до извършване на един и същ вид дейност доставка, те по своето естество са различни и се доставят от различни икономически оператори, като обединяването им има ограничителен ефект. Това налага необходимостта от разделянето и обособяването им в отделни обособени позиции, като в случая възложителят е разделил дейностите по поръчката на тринадесет ОП, но предметът на ОП 3 не е разделен допълнително на още обособени позиции, в които да се разграничат артикулите с разнороден характер. Обединяването на артикули с различен вид и естество се явява ограничително условие, доколкото кръгът на икономическите оператори, потенциално заинтересовани да осигурят всяка от тези отделни категории артикули, е различен и групирането на стоките има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници. За да отмени решението за определяне на финансова корекция, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция приема, че в хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите му в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът последователно и обосновано е изложил съображенията си относно нарушението, като изводите му изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и почиват на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: Съгласно техническата спецификация предметът на процесната обособена позиция включва доставка на кухненско оборудване и обзавеждане. Относно предмета на обособената позиция правилна е преценката на възложителя, както и на съда, че включените в нея стоки са функционално свързани. Правилно също така съдът е отчел относително ниската стойност на обособената позиция и че именно тази стойност съставлява допълнителен аргумент, че не се препятства участието на малки и средни предприятия и не се засяга конкуренцията. Наред с това възложителят е предоставил възможност на потенциалните участници да подадат оферти като част от обединения или да ползват подизпълнители при изпълнение на поръчката. По горните съображения не се потвърждава констатацията на органа за нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП, съответно за нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. При определяне на размера му съдът прецени, че претендираната сума от 3 000 лв. с ДДС е прекомерна, тъй като материалният интерес по делото не е стойността на договора за обществена поръчка (40 128 лв. без ДДС), а стойността на финансовата корекция, която е 5 % от допустимите разходи от стойността на договора. Наред с това делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност спорът касае една нередност във връзка с предмета само на една от обособените позиции на обществената поръчка. По сходни случаи има формирана трайна съдебна практика. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение