Решение № 14017 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2010 г.
ВАСПетчленен състав22.11.2010 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Отменя решение № 10292 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 16323/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 14017 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Красикапласт" АД, гр. Асеновград, обл. Пловдив, против решение № 10292 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 16323/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1207 от 17.11.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК 455/2.06.2009 г. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 и чл. 127 от АПК, както и на чл. 224 от АПК, неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 18, т. 1 и 5 от Закона за защита на конкуренцията (отм.), необоснованост, нарушения на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № 1207/17.11.2009 г. по преписка № КЗК 455/2.06.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК - отм.), изразяващо се в налагане на необосновано високи цени за доставка на вода за промишлени нужди от страна на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136. За отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че не е налице злоупотреба с господстващо положение от страна на "Напоителни системи" ЕАД, тъй като от доказателствата по делото не се установява то да удовлетворява икономическите си интереси по начин, който не съответства на нормалните пазарни взаимоотношения между страните по едно договорно отношение. Горният решаващ извод е формиран в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 2 от АПК. Оспореният административен акт е издаден от Комисията за защита на конкуренцията в повторно административно производство, образувано след отмяната по съдебен ред на предишното решение № 600/17.07.2008 г. по преписка № КЗК - 77/2008 г. на КЗК, с което е била оставена без уважение молбата на "Химик" АД (сега "Красикапласт"), гр. Асеновград, срещу "Напоителни системи" ЕАД, за извършени нарушения по чл. 18, точки 1 и т. 5 от ЗЗК (отм.). В отменителното решение № 6895 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 3136/2009 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е приел, че Комисията за защита на конкуренцията и тричленният състав на Върховния административен съд са постановили незаконосъобразни решения, с които са одобрили незаконосъобразно поведение на предприятието с господстващо положение "Напоителни системи" ЕАД. Като В и К оператор то е длъжно да съобрази търговското си поведение с правилата на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Едно от правилата по този закон е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) утвърждава цените на В и К операторите, които не могат да прилагат цени, по-високи от утвърдените от комисията. Единствено ДКЕВР е овластена да преценява дали предложената от В и К оператора цена е обоснована и дали отговаря на принципите и разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на наредбата по чл. 13, ал. 5 от този закон. Затова щом като предложената от "Напоителни системи" ЕАД нова цена не е била одобрена от ДКЕВР, тя е незаконосъобразна (не отговаря на принципите и разпоредбите на посочения закон) и отказът на това акционерно дружество да сключи договор за 2008 г. с "Химик" АД, само защото този потребител не приема новата предложена от "Напоителни системи" ЕАД, но неодобрена от ДКЕВР цена, е поради това необоснован по смисъла на чл. 18, т. 5 ЗЗК (отм.). Административното решение № 600/17.07.2008 г. по преписка № КЗК - 77/2008 г. е отменено като незаконосъобразно, а делото е изпратено на Комисията за защита на конкуренцията за решаване на въпроса по същество, като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, респ. на чл. 18, точки 1 и 5 от ЗЗК (отм.), дадени с отменителното съдебно решение. С обжалваното първоинстанционно съдебно решение не е извършена преценка за издаване на оспорения административен акт при спазване на задължителните изисквания за законосъобразност по чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя оплакване за незаконосъобразност на оспорения акт поради неизпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното съдебно решение. Не е подложено на обсъждане съответствието на повторно издаденото административно решение с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, на чл. 18, т. 1 и 5 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) съгласно решение № 6895 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 3136/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Констатираната непълнота на обжалваното първоинстанционно решение, която не може да бъде преодоляна по реда на касационния контрол, води до неговата неправилност като постановено при съществени процесуални нарушения, обуславящи от своя страна и необоснованост. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди процесуалноправната и материалноправната законосъобразност на оспорения административен акт съобразно разпоредбите на чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 от АПК и изложените от жалбоподателя доводи. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,