Решение № 5485 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2010 г.

Решение № 5485 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милена Божидарова Митова от гр. Търговище срещу решение № 87 от 09.09.2010 г. по адм. дело № 126 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Търговище, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Търговище, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 87 от 09.09.2010 г. по адм. дело № 126 от 2010 г. Административния съд - гр. Търговище, II състав, е отхвърлил жалбата на Милена Божидарова Митова от гр. Търговище против решение № 17-16 от 30.06.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - град Търговище, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № 91-КПК-КРД-576 от 16.06.2010 г. на финансов ревизор при РУ "Социално осигуряване" - гр. Търговище. Съдебният акт - предмет на касационен контрол, е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Милена Божидарова Митова от гр. Търговище е самоосигуряващо се лице, което на 11.09.2003 г. е подало декларация за регистрация, с която заявява, че започва да упражнява дейност като земеделски производител от 24.03.2003 г. и желае да се осигурява за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство". Вноските са реално осъществени. Към момента на възникване на спорните правоотношения е била в сила Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 19 от 2002 г. (сега Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - загл. изм., ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.). Съгласно чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба в редакцията му през процесния период видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Във второто изречение на същия текст изрично е вписано, че видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната. Следователно според действащата към този момент нормативна уредба е била възможно промяна на вида на осигуряването в рамките на календарната година, както и от последващ месец. В тази връзка не се възприема тезата на първоинстанционния съд, която е в смисъл, че след като 7-дневният срок за подаване на декларация е бил пропуснат, то жалбоподателката е подлежала на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т. е. след изтичането на срока тя не е могла да избере осигуряване за общо заболяване и за майчинство. След като в рамките на годината, както и считано от последващ месец, видът на осигуряването може да се променя, то се налага изводът, че към онзи момент 7-дневният срок не е преклузивен относно определянето на вида на осигуряването. Нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) е от материалноправен характер. Ето защо при разглеждане на спорните правоотношения не трябва да се има предвид редакцията на този текст, обн., ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., нито други предходни, извън посочената по-горе. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Митова е направила този свой избор още през 2003 г. Ето защо е недопустимо тя да бъде задължавана да подаде коригираща информация в смисъл, че се осигурява само за фонд "Пенсии", в какъвто смисъл са потвърдените в решение № 17-16 от 30.06.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Търговище, задължителни предписания изх. № 91-КПК-КРД-576 от 16.06.2010 г. на финансов ревизор при РУ "Социално осигуряване" - гр. Търговище. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо отмененото решение се постановява ново, по съществото на спора, с което административният акт - предмет на съдебен контрол, се отменя. Предвид обстоятелството, че касаторката не е внесла пълния размер на държавната такса за настоящата инстанция, която е в размер на 25 лв., а е внесла само 5 лв. такава, тя трябва да бъде осъдена да заплати разликата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,