Решение № 1006 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2017 г.

Решение № 1006 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Жекова, АК-Х., като пълномощник на В. А. Н., Г. И. Н. и Р. И. Р., и тримата от гр. Х., против решение № 285/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 251/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу виза за проектиране на 5 бр. търговски обекти в поземлен имот № 77195.709.39, изразена в комбинирана скица за проектиране № 789/19.05.2014 г., издадена от Гл. архитект на О.-Х., като са присъдени и направените по делото разноски. С доводи за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му и се иска постановяване на решение по същество, с което да се отмени, или да се прогласи за нищожна процесната скица с виза за проектиране, като се присъдят направените и в двете съдебни инстанции разноски. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът - Главният архитект на Община - Х., не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Ответниците - Т. З. З., М. Д. Щ., С. Б. А., Е. Б. Х. и Е. З. А., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. М. Х., който оспорва жалбата, настоява решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила, претендира разноски по представено пълномощно от 11.11.2017 г. за защита в производството пред ВАС. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на касиране съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу издадената виза по чл. 140, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 5 ЗУТ, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за нейната законосъобразност. Посочил е, че е оспорен от надлежни страни индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - от лице, заемало длъжността Гл. архитект на община-Х., в изискуемата форма, върху комбинирана скица, съобразно предписанието на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, с нанесени на нея линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на изготвеното от в. л. - архитект заключение и допълнително такова, неоспорено от страните, е посочил, че конкретното предназначение за имота, (представляващ УПИ I, кв. 9 по плана на гр. Х., за който има влязъл в сила ПУП-ПЗ и одобрена КК), предвидено за " Жилищно строителство и обществено обслужване", допуска изграждането на планираните постройки от № 1 до № 5 - за търговски обекти, без да се налага промяна на ПУП-ПЗ. В последния не е посочен показател за озеленяване, затова и в издадената виза няма как да е предвиден такъв, а при изработване на технически или работен проект, може да се се направи преценка за спазване на градоустройствен показател за озеленяване. Решението е правилно, отменителни основания по отношение на оспорената виза за проектиране на 5 бр. търговски обекта в поземлен имот № 77195.709.39, собственост на община-Х., изразена в комбинирана скица за проектиране с № 789 от 19.05.2014 г., издадена от Гл. архитект на О. Х., не са налице. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е извършил цялостна, пълна и задълбочена проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и обсъждайки поотделно наведените от жалбоподателите оплаквания - за нарушение на материалния закон, досежно предвидено допълващо застрояване, неосигуряване на паркоместа, непредвидено озеленяване и пр., е постановил обоснован съдебен акт, изводите в който се споделят от настоящата инстанция, с оглед което следва да бъде оставен в сила. От назначената, приета и неоспорена СТЕ се установява, че процесната виза за проектиране е в съответствие с изискванията на устройствения закон. Въпросният общински УПИ, с площ 37 271 кв. м., е за " Жилищно строителство и обществено обслужване", като процесните 5 бр. търговски обекти (при съществуващи в момента временни такива), по същество отговарят на предназначението обществено обслужване. Вярно е, че по действащия ПУП-ПРЗ не е предвидено застрояване на нискоетажни обслужващи сгради, но няма пречка и е в правомощията на Гл. архитект, да разреши тяхното проектиране по реда на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, което именно е сторено. Предвиден е начин на разположение - свободно, характер на застрояване - на един етаж, с max h - до 4.50м., дадени са линии на застрояване: на 3.5 м. от уличната регулация и на 24м. от изпълнения жилищен блок, при спазване на схема № 12 към чл. 77 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (заключение - т. 3). Съгласно чл. 70, т. 1 от цитираната Наредба, основно застрояване е налице при изграждане на сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с ПУП. Обсъжданият случай е именно такъв, затова правилно съдът е приел, че предвиденото касае основно застрояване по смисъла на чл. 37, ал. 2, пр. 5-то от ЗУТ, а не допълващо - възраженията на касаторите за допуснато нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, се явяват неоснователни. Правилни са и изложените изводи във връзка с липсата на отразен във визата процент озеленяване, с оглед липсата на такива в действащия ПУП-ПЗР за имота, който е от 1987 г. Този извод е предмет и на допълнително поставената задача на експерта, в която са потвърдени данните, че в община-Х. не е налице проект за паркоустройство и благоустройство на изградения жилищен комплект, затова и съпоставка не може да се извърши. Съгласно чл. 97 от Наредба № 4/2001 г. за съдържанието на инвестиционните проекти, при изготвяне на технически проект по част паркоустройство и благоустройство, се организира незастроената площ с алеи, озеленяване, паркоместа, детски и спортни площадки и пр. В случая, в с. з. на 17.01.2017 г., вещото лице е изяснило, че "малката площ, зададена във визата" за тези 5 обекта, (които впрочем и сега съществуват като временни), "няма да се отрази" на изискуемите показатели от 40 %, до 60% за озеленяване и дървесна растителност по Наредба № 7/2003 г., преценени и като квадратура, по отношение общата площ на имота. Обосновано съдът е изложил с мотивите си, че съответствието на предвиденото с оспорваната виза за проектиране, (издадена съобразно изискването - на комбинирана скица и в хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ), с приетите правила и нормативи за съответната устройствена зона, регулирани с ПУП, води до съответствие и на обжалвания административен акт с целта на закона. При този изход на процеса, основателно е искането на ответните страни - физически лица, заявено чрез пълномощника им, за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция, претендирани своевременно и доказани до размера от 1250 лв. по приложения договор за правна помощ, без възражение за прекомерност в жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,